ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№.235
гр. София, 17.04.2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 25 март, две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №3868/13 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на А. В. Д. ЕГН: [ЕГН] срещу решение № 1180 от 13.06.2013 г. по т.д. №4061/2012 на Софийски апелативен съд, с което е обезсилено първоинстанционното решение № 1520 от 09.08.2012 г. постановено по т.д. №175/2011г. на СГС, VІ-17 с-в и производството по иска на касатора срещу [фирма]-гр. София за установяване правата на ищеца върху 127 316 обикновени поименни акции от капитала на ответното дружество, придобити на основание наследяване по закон на В. К. Д.- поч. на 17.06.2009 г..
Излагат се доводи и оплаквания за нарушения на материалния закон и необоснованост .
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят се позовава на наличие на основания за допускане до касация по чл. 280 ал.1,т.2 и т. 3 ГПК.
Ответната страна изпраща писмен отговор на касационната жалба, в който изразява становище за липса на основания за допускане на касация. Претендира присъждане на разноските в производството пред ВКС.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и отговаря на предпоставките на чл. 280 ал.2 ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд приема, че ищецът А. В. Д., като е сезирал съдилищата с претенция за установяване правата си върху 127 316 броя поименни акции, представляващи една трета от общия брой акции притежавани от неговия наследодател е предявил недопустим иск. Това е така, тъй като липсват доказателства за това, че съсобствеността върху общия брой акции притежавани от наследодателя е прекратена по отношение на ищеца и останалите двама сънаследници. Следователно ищецът не е активно процесуално легитимиран да предявява самостоятелно такъв иск по отношение на дружеството за припадащия му се брой акции до размера на 1/3. Ето защо, след като не се установява същият да е насител на самостоятелни права върху акциите-предмет на иска по чл. 71 ТЗ, а в съпритежание по наследство с още две лица, то съгласно чл.177 ТЗ правата върху тях по отношение на трети лица се упражняват съвместно чрез определен пълномощник. При това положение ищецът не е процесуално легитимиран да предяви само от свое име настоящия иск.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на жалбоподателя се сочат като обуславящи изхода на спора въпроси, които се свеждат до това: дали съвместното притежаване на правата върху акции е пречка за предявяване на иск по чл.71 ТЗ за установяване на правата върху тях само от единия от притежателите им, за допустимостта на иск срещу акционерното дружество, с цел задължаването му да открие персонална партида само на един от наследниците за акциите му в съответствие с неговия наследствен дял и следва ли в процеса по иска по чл.71 ТЗ да се разгледа и разреши и спора за правата на акционерите върху съвместно притежаваните от тях в съсобственост акции.
Твърди се, че по първия въпрос е налице и противоречива практика на съдилищата, а по останалите, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Съгласно т.3 от ТР 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г. ВКС, ОСГТК хипотезата на чл.280 ал.1, т.2 ГПК за допускане до касация е налице, когато са налице две и повече влезли в сила съдебни решения на съдилищата по един и същи правен въпрос. От това следва, че единствено посочените от страна на касатора като противоречива практика на съдилищата: определение и решение на САС, и двете постановени по настоящото дело / решението е същото, предмет на настоящото касационно обжалване/ се изключват като такава, обосноваваща противоречие, най-малкото за това, че второто не е влязло в сила. В. актовете на съдилищата по висящ спор по едно и също дело са изрично изключени като такива обосноваващи основанието по т.2 на чл.280 ГПК с цитираното вече ТР.
По останалите правни въпроси в изложението към касационната жалба е налице задължителна за съдилищата практика на ВКС формирана по реда на чл.274 ал.3 ГПК: Определение № 613/09.07.2012 г. по ч. т.д. № 923/2011 на ВКС, Второ т.о. и Опр. №94/09.03.2011 г. по ч.гр.д. № 24/2011 на ВКС, Първо г.о. и Определение № 604/26.09.2013 г. по ч.т.д. № 2860/13 на ВКС, Първо т.о , чийто отговор на въпросите напълно съвпада със становището в обжалваното съдебно решение. Следователно не е налице и основание за допускане до касация по тези въпроси, предвидено в чл.280 ал.1 т.3 ГПК / в тази насока –т.4 от цитираното ТР/, доколкото това основание се предпоставя от липсата на съдебна практика е необходимостта от тълкуване на неясна,противоречива или непълна правна уредба.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл. 280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
В полза на ответникът по касационната жалба следва да се присъдят и направените от негова страна разноски в размер на 3600 лева-възнаграждение за адвокат при изготвяне на отговора на касационната жалба, съгласно приложения договор за правна помощ от 07.10.2013 г. и отбелязването на плащането в него.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1180 от 13.06.2013 г. по т.д. №4061/2012 на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА А. В. Д. ЕГН: [ЕГН] да заплати на [фирма]-гр. София сумата от 3600 лева–разноски в производството пред ВКС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.