Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3
1188_16_opr_288_31(2)zs_partage
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 235
София, 18.04.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр. дело N 1188 /2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. К. К. – Д. срещу въззивно решение от 27.11.2015 г. по гр.д. № 2034 /2015 г. на Варненския окръжен съд, г.о., по извършване на съдебна делба единствено в частта, с която жалбоподателят е осъдена да заплати на С. Г. Балашова и Г. Д. Б. на основание чл.31,ал.2 ЗС обезщетение за еднолично ползване на допуснатия до делба пи равни квоти недвижим вилен имот – дворно място и едноетажна сграда за периода от 30.11.2012 г. до 10.10.2014 г. в размер на 3683 лева, ведно със законната лихва върху тази сума.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно в обжалваната от тях част и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това.
Насрещните страни С. Г. Балашова и Г. Д. Б. твърдят в писмен отговор, че жалбата е недопустима, тъй като претенцията им е уважена частично за сума под 5 000 лева и че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Настоящият състав намира жалбата за допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по иск за парични вземания с цена, по-висока от 5 000 лева, правилото на чл.280,ал.2 ГПК предвижда преценката да се извършва върху цената на иска – върху предявения, а не върху уважения или отхвърлен размер.
За да уважи претенцията въззивният съд е приел, че на ответника по иска Д. К. е връчена покана срещу подпис и доказателството не е оспорено, което опровергава твърдението на ответника, че не е пребивавала на територията на страната повече от шест години. Съдът е установил, че друга такава покана се съдържа в исковата молба за делба. От показанията на разпитан по делото свидетел съдът е установил, че имотът е ограден с висока плътна ограда с метална врата и ищцата не е могла да влезе. Доводите на Д. К., че няма ключ са неоснователни, защото тя е осигурила достъп на вещото лице за извършване на експертизи. От значение е не дали ползва имота, а че ограничава съсобствениците си да ползват имота според правата им. и че след писменото им поискване не им е предоставила ключ. Като са лишени от ползване от съсобственичката си Д. К. ищците С. Балашова и Г. Б. имат право на обезщетение – в размер на 1 /2 от определения от вещото лице среден пазарен наем.
Във връзка с доводите си за неправилност на въззивното решение жалбоподателят извежда следните правни въпроси:
1. Материалноправен, за който жалбоподателят твърди, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК): законосъобразно ли е при положение, че при придобиването на 1 /2 ид.ч. от недвижим съсобствен имот при обявена публична продан завършила само с постановление за възлагане на имота на обявения купувач, без да е извършено реално въвеждане на купувача във владение, да се претендира обезщетение за еднолично ползване (на имота) от другия съсобственик, при положение, че същият от 9 години живее извън страната и от 7 години не е идвал в България, няма достъп до имота и по никакъв начин с действията си не е възпрепятствал процедурата по придобиването на имота, да се приеме, че не е необходимо да се извърши процедурата по въвеждането на купувача във владението на имота и да се приеме, че другият съсобственик еднолично ползва имота и пречи за ползването му.
Въпросът не е обуславящ, защото се основава на неприетите за доказани и за осъществени твърдения на жалбоподателя Д. К. – ответник по иска (неприетата и за основателна защитна теза).
Обуславящи са материалноправните въпроси: дали е налице съсобственост между ищците и ответника, дали ответникът си служи еднолично с недвижимия имот (дали упражнява фактическа власт върху целия имот), като възпрепятства (или ограничава) съсобствениците си (ищците) да ползват общия имот според правата им.
Тези въпроси са разрешени в съответствие с приетото с ТР № 7 /02.11.2012 г. по т.д. № 7 /2012 г. на ОСГК на ВКС.
2. Във връзка с довода, че въззивният съд не е обсъдил направеното от нея (Д. К.) оспорване на представения по делото писмен документ – покана, изпратена чрез „Телепоща”, жалбоподателят извежда процесуалноправен въпрос: задължена ли е въззивната инстанция да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните при формиране на изводите по спорния предмет.
Въпросът не е обуславящ, тъй като доводът е обсъден (в края на страница втора от мотивите към решението и стр.3). В. съд не е приел за основателно твърдението на Д. К., че поканата не и е връчена, тъй като е приел, че писменото доказателство, което носи подпис на Д. К., не е оспорено при представянето му по делото в съдебно заседание, в което е участвал процесуален представител на Д. К. и че направеното едва с въззивната жалба оспорване е несвоевременно.
От изложеното следва извод, че не са осъществени основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Искането на ответниците по жалбата за присъждане на направените разноски за процесуално представителство в размер на 500 лева съгласно представения списък за разноски и чието уговаряне и заплащане е отразено в представения договор за процесуално представителство, е основателно и следва да бъде уважено.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 27.11.2015 г. по гр.д. № 2034 /2015 г. на Варненския окръжен съд, г.о. по жалба на Д. К. К. – Д..
Осъжда Д. К. К. – Д. да заплати на С. Г. Балашова и Г. Д. Б. сумата 500 (петстотин) лева възнаграждение за процесуално представителство в касационното производство.
Определението е окончателно, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.