1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 235
гр. София, 22.03.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на втори февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1298 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт М. Х. Д. срещу решение № 837 от 23.12.2014г. по в. т. дело № 1287/2014г. на Пловдивски апелативен съд, III граждански състав в следните части: 1/ в частта, с която е обезсилено решение № 354 от 18.07.2014г. по т. дело № 188/2012г. на Окръжен съд Пловдив в частта, с която е оставено без уважение направеното от [фирма] възражение за прихващане на дължимите от него суми с вземането му от [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място] за доставени му стоки и услуги в общ размер 146 311,55 лв. и за сумата 31 818,20 лв. – лихва за забава върху нея, поради погасяване на вземането на основание чл. 739, ал. 1 ТЗ; 2/ в частта, с която въззивният съд не е присъдил разноски в полза на ответника поради това, че ответникът не е заявил искане за допълване на решението по реда на чл. 248 ГПК. Поради обстоятелството, че оставянето без разглеждане на направеното от ответника по иска възражение за прихващане с насрещно вземане се отнася до решението в осъдителната му част, настоящият съдебен състав счита, че касаторът обжалва и въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в осъдителната му част, с която [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] /в несъстоятелност/ сумата 136 946,45 лв., представляваща цена на продадени стоки и предоставени услуги по фактури за периода 07.11.2007г. – 08.12.2008г., ведно със законната лихва, считано от 13.02.2012г. до окончателното й плащане, както и сумата 44 803,43 лв. – лихва за забава за периода 13.02.2009г. – 12.02.2012г.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В касационната жалба и приложено към нея изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по правен въпрос, който се решава противоречиво от съдилищата, включително от ВКС: въпросът за последиците от непредявяване на вземането в сроковете по чл. 688 ТЗ, а именно допустимо ли е възражение за прихващане на насрещно вземане, заявено от ответника по осъдителни искове, предявени от ищец, за когото е открито производство по несъстоятелност, когато ответникът е пропуснал да предяви вземанията си в производството по несъстоятелност съгласно чл. 685 и чл. 688 ТЗ? За установяване на противоречивата практика по релевантния правен въпрос касаторът сочи определение № 57/13.02.2009г. по ч. т. д. № 48/2009г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 680/10.11.2008г. по т. д. № 365/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение № 429/17.12.2005г. по ч. т. д. № 371/2005г. на ВКС, ТК, І т. о. и определение № 695/07.12.2009г. по ч. т. д. № 606/2009г. на ВКС, ТК, І т. о.
Ответникът [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място] /ищец в първоинстанционното производство/ не изразява становище по касационната жалба.
Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна, имаща правен интерес да обжалва въззивното решение, в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като взе предвид данните по делото и релевираните от страните доводи, приема следното:
По отношение на заявеното от ответника по иска /касатор в настоящото производство/ възражение за прихващане на насрещни вземания към ищеца въззивният съд е приел, че двете задължения са насрещни и еднородни: ответникът дължи на ищеца заплащане на сумите 136 946,45 лв. главница и 44 803,43 лв. обезщетение за забавата в плащането й в размер на мораторна законна лихва, а вземането на ответника към ищеца е в размер 146 316,51 лв. главница и 31 872,57 лв. мораторна лихва. Към датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност на ищеца – 15.04.2011г. вземанията за дължимите суми съгласно издадените фактури са били изискуеми, ведно със съответни лихви.
За да направи извод за недопустимост на инвокираното от ответника по иска възражение за прихващане на предявените искове с насрещни взезмания, въззивната инстанция се е аргументирала с разпоредбата на чл. 688, ал. 1, изр. 2 ТЗ като е приела, че ответникът не е предявил своите вземания в производството по несъстоятелността, поради което съгласно чл. 688, ал. 1, изр. 2 ТЗ след изтичането на предвидения в чл. 685, ал. 1 ТЗ едномесечен срок от вписване в Търговския регистър на решението за откриване на производството по несъстоятелност вземанията, възникнали до датата на откриване на производството по несъстоятелност, не могат да се предявяват и правото за предявяване на претенция по съдебен ред относно същите вземания, както чрез иск, така и чрез възражение се погасява.
Въззивният съд е присъдил разноски на въззивника /ответник по предявените искове/ само за въззивното производство по съразмерност с оглед уважената част от въззивната жалба, но не е присъдил разноски, направени от ответника по исковата молба в първоинстанционното производство, с оглед резултата на спора пред първоинстанционния съд по аргументи, че ответникът по исковата молба не е заявил искане за допълване на решението по реда на чл. 248 ГПК.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Материалноправният или процесуалноправният въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е този въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор – предмет на иска и който е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Преценката за наличието на основанията за допускане на касационно обжалване следва да се извърши от касационния съд въз основа на релевираните от касатора доводи.
Посоченият от касатора правен въпрос е релевантен, тъй като е от значение за решаване на спора и е обусловил правните изводи на въззивния съд.
Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е неоснователен. Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. Посочените от касатора съдебни актове не установяват противоречиво разрешаване на релевантния правен въпрос. Определение № 57/13.02.2009г. по ч. т. д. № 48/2009г. на ВКС, ТК, І т. о. и решение № 680/10.11.2008г. по т. д. № 365/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. са неотносими, тъй като не разглеждат въпроса за последиците от непредявяване на вземането в производството по несъстоятелността и в сроковете по чл. 688 ТЗ. В посоченото определение е прието, че са налице данни за предявено в производството по несъстоятелност и прието от синдика вземане, поради което определението за прекратяване на исковото производство е отменено и делото е върнато за продължаване на процесуалните действия с указания съдът да съпостави вземането, предмет на спора, с предявеното в производството по несъстоятелност вземане и да постанови прекратяване на делото съгласно чл. 637, ал. 2 ТЗ или възобновяването му по реда на чл. 637, ал. 3 ТЗ. В посоченото решение са изложени съображения относно последиците на прекратяване на производството по несъстоятелност на основание чл. 735, ал. 1, т. 2 ТЗ поради изчерпване масата на несъстоятелността, но не и по отношение на последиците от непредявяване на вземането в производството по несъстоятелността въобще и в сроковете по чл. 688 ТЗ.
В определение № 429/17.12.2005г. по ч. т. д. № 371/2005г. на ВКС, ТК, І т. о. и определение № 695/07.12.2009г. по ч. т. д. № 606/2009г. на ВКС, ТК, І т. о. релевантният правен въпрос е решен по еднакъв начин – съдебните състави на ВКС и в двата съдебни акта са приели, че непредявените в срока по чл. 688, ал. 1, изр. 1 ТЗ вземания, възникнали до датата на откриване на производството по несъстоятелност, не могат да се предявяват, а непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнени права се погасяват. В посочения смисъл са и доводите на въззивния съд за недопустимост на възражението за прихващане.
Предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не е налице и поради това, че по въпроса относно прихващане от кредитора в съдебно производство по попълване на масата по несъстоятелност на длъжника, когато кредиторът е пропуснал да предяви вземането си пред синдика по реда на чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ, е формирана постоянна практика на ВКС, обективирана в цитираното във въззивния съдебен акт решение № 170/30.11.2009г. по т. д. № 5/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, съгласно която след като кредиторът не е предявил вземането си пред синдика в производството по несъстоятелност по реда на чл. 685, ал. 1 ТЗ и по реда на чл. 688, ал. 1 ТЗ в двумесечен срок след изтичане на срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, вземането е погасено и прихващане не може да се извърши.
В настоящия случай касаторът не е предявил в сроковете по чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 ТЗ вземанията си срещу ищеца, възникнали преди откриване на производството по несъстоятелност на последния, поради което правата на касатора са преклудирани и направеното от него възражение за прихващане с тези вземания е недопустимо.
По отношение на въззивното решение в частта, с която не са присъдени разноски на ответника по предявените искове за първоинстанционното производство, не е налице основание за допускане на касационното му обжалване, тъй като касаторът не е посочил релевантния материалноправен или процесуалноправен въпрос съгласно изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК. Освен това е формирана непротиворечива съдебна практика, съгласно която, ако съдът не се е произнесъл по някоя от заявените претенции /например предявен иск или претендирани разноски/, страната има право в предвидения в чл. 248, ал. 1 ГПК срок до поиска съдът да допълни решението си. Като е приел, че ответникът по исковата молба не е заявил искане за допълване на решението по реда на чл. 248 ГПК, въззивният съд не се е отклонил от съдебната практика.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че поради липса на твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1 ГПК не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника по касационната жаллба не се присъждат, защото не са поискани и не са представени доказателства, че такива са направени за касационното производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 837 от 23.12.2014г. по в. т. дело № 1287/2014г. на Пловдивски апелативен съд, III граждански състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.