О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 235
гр. София, 23.03. 2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори март през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 195 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. М. К. срещу определение № 226/20.10.2011 г., постановено по частно гр. дело № 262/2011 г. на Бургаския апелативен съд. С него е потвърдено определение № 449/15.02.2011 г., постановено по гр. дело № 243/2011 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е прекратено производство по същото дело, образувано по искова молба на частния жалбоподател срещу Пловдивския апелативен съд и Върховния касационен съд.
Частната касационна жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване определение. Жалбата е уточнена с „частна жалба”, имаща характера именно на уточнителна молба и на изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, подадена от назначения от съда процесуален представител на жалбоподателя – адв. И. К., която заявява и че приподписва частната жалба, подадена лично от жалбоподателя. С оглед на това, така подадената частна касационна жалба (предвид и уточнението й) е редовна и процесуално допустима. В нея (също предвид уточнението й) се излагат оплаквания и подробни съображения за неправилност на обжалваното определение.
Ответниците по частната касационна жалба – Пловдивският апелативен съд и Върховният касационен съд не са подали отговори на жалбата в срока за това.
Допускането на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от който зависи изходът на спора, и по отношение на който е налице и някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК. Общите и допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК следва да са посочени ясно и точно и да са аргументирани от страна на частния жалбоподател (в тази връзка виж и тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС).
В случая от страна на частния жалбоподател, както в подадената лично от него частна жалба, така и в уточнението й (неточно наименовано също „частна жалба”), представляващо и изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, подадено от назначения му особен процесуален представител – адвокат, не е формулиран и не е посочен точно и ясно материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който да се е произнесъл въззивният съд, и който да представлява общо основание за допускане на касационното обжалване на въззивното определение по смисъла на чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК. Общите, откъслечни и неясни формулировки: „налице ли са хипотезите на ЗОДОВ в случая или не” и „дали предявеният иск е бил по реда на ЗЗД или се касае за иск, предявен по реда на ЗОДОВ”, съдържащи се в изложението („частната жалба”) на особения представител на жалбоподателя, не представляват такова ясно и точно извеждане и формулиране на конкретен правен въпрос, който да е разрешен с обжалваното определение и същевременно да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, респ. – да е решаван противоречиво от съдилищата – предвид посочените в изложението допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК. Съгласно т. 1 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивния съд, като ВКС не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба, а може само да го уточни и конкретизира. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да е необходимо да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
Следва да се отбележи, че поддържаните от страна на частния жалбоподател и назначения му процесуален представител по делото, подробни доводи и съображения за неправилност на обжалваното определение не представляват основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, а представляват касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК. Последните обаче е недопустимо да бъдат обсъждани във връзка с предпоставките за допускане на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3, във вр. с чл. 280, ал. 1 от ГПК. Те биха подлежали на обсъждане от касационната съдебна инстанция, едва и само ако се допусне касационното обжалване на определението на въззивния – при наличие на основание за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
От горното следва, че тъй като не е налице основание по чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване на определението на въззивния съд, то не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 226/20.10.2011 г., постановено по частно гр. дело № 262/2011 г. на Бургаския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.