О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 235
[населено място] 24.03. 2017 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
разгледа докладваното от съдия Д.
гр.дело № 4148 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. Д. Д., чрез процесуален представител адв.Б., срещу решение от 02.06.2016г., постановено по в.гр.д.№4919/2016г. на Софийски градски съд, с което след като е отменено решение от 18.02.2016г. по гр.д.№7850/2015г. на Софийски районен съд са отхвърляне на предявените от В. Д. Д.
искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
К. счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба [фирма], чрез процесуален представител адв.Д., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение след отмяна на първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от В. Д. Д. срещу [фирма] искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено със заповед № 546/19.12.2014г. на изпълнителния директор на срещу [фирма] на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ поради липса на необходимото образование за заемане на длъжността, а именно образователно-квалификационна степен „магистър по здравен мениджмънт“; за възстановяване на длъжността „лекар, експерт медицинска документация“ в отдел „Информационно обслужване“ на Административно-стопански блок в болницата и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за периода 19.12.2014г. – 19.06.2015г. в размер на 6 000 лв., ведно със законната лихва.
В. съд е приел за законосъобразно уволнението на служителя на приложеното от работодателя основание за уволнение по чл.328, ал.1, т.6 КТ и че ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е установил по делото, че в случая е налице злоупотреба с право от страна на работодателя му, каквито твърдения са наведени с исковата молба.
К., счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по въпроса: „за задължението на съда да обсъди всички доводи и всички доказателства, представени от страните“, с доводи, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите, обуславящи изхода на спора, без да обсъди всички доводи на страната и оспорвания на документи и конкретно: относно оспорването на Протокол №8/22.10.2014г. от заседание на СД на [фирма] относно верността на съдържанието, както и относно достоверността на датата, с твърдения на касатора, че тези му доводи не били обсъдени от въззивния съд, „който преценявайки оспорването не позовава единствено на свидетелски показания на лице, посочено от ответната страна, което е и негов служител“, като така е процедирал съда и при произнасянето относно оспорването на Уведомително писмо изх.№00184/02.01.2015г. Съгласно приетото в мотивите на т.1 на ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да са от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Отделно от това, оспореният от ищеца Протокол №8/22.10.2014г. от заседание на СД на [фирма] е посочен и съдържанието на взетото на него решение е възпроизведено в уволнителната заповед /заедно с утвърдената въз основа на този протокол нова длъжностна характеристика, връчена на ищеца/. По конкретното дело ответникът-работодател не е релевирал възражение за предяваване на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ след изтичане на давностния срок по чл.358, ал.1 КТ и съдът не се е произнасял по такова, поради което не би се отразило на изхода на конкретното дело обсъждане от въззивния съд на оспореното от ищеца Уведомително писмо изх.№00184/02.01.2015г. от куриерската фирма относно обстоятелства във връзка с доставка – издадената заповед за уволнение. По отношение на оспорената докладна записка от началника на отдела следва да се посочи следното: видно от данните по делото същата е цитирана в Протокол №8/22.10.2014г. от заседание на СД на [фирма], а съдържанието й /посочените в нея „изисквания по отношение на отчетността към НЗОК, въведените изисквания от НОИ за електронно подаване и обработка на болничните листове, както и нуждата от систематизиране и анализ на данните от болничната информационна система за целите на мениджмънта на болницата“, като обосновка за въвеждане на новото изискване за длъжността, изпълнявана от ищеца/ не е обсъждано от въззивния съд. Отделно от това, съдържанието на докладната записка за въвеждане на нови изисквания за длъжността, заемана от ищеца, е относима към въпрос на работодателска целесъобразност, която не подлежи на съдебен контрол, а освен това, в нея са посочени промени, въведени от държавни институции, а въпросът дали те сочат на изисквания, които не са свързани с характера на работата и нуждите на производството е въпрос по съществото на спора и конкретно за това дали е налице злоупотреба с право от работодателя. Несъгласието на касатора с изводите на въззивния съд не е основание за допускане на касационно обжалване. К. сочи, че: „в противоречие с практиката на ВКС съдът се произнесе по въпроса относно легитимността на ползването от работодателя на уволнителното основание по чл.328, ал.1, т.6 КТ“, като се позовава на съдебни решения, с които при конкретно установената там фактическа обстановка е прието за установено, че работодателят е упражнил превратно правото на уволнение. К. излага доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
К. счита, че „с оглед конкретиката на казуса, произнасянето на въззивния съд по въпроса за легитимността на използваното от работодателя основание за прекратяване на трудовия договор е от значение за развитието на правото и точното прилагане на закона относно изискването за добросъвестност в трудовите правоотношения“. Дали възражението за злоупотреба с право е доказано съдът преценява въз основа на конкретно приетата за установена по конкретното дело фактическа обстановка, поради което поставеният от касатора въпрос не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а несъгласието на касатора с изводите на съда не е основание за допускане на касационно обжалване. Съгласно приетото в мотивите на т.1 на ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да са от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Отделно, касаторът само е посочил разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не е посочил и не е аргументирали поставеният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона и да е от значение за развитие на правото.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 02.06.2016г., постановено по в.гр.д.№4919/2016г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: