Определение №235 от 24.4.2018 по ч.пр. дело №900/900 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 235

гр. София, 24.04.2018 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на шестнадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА

като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 900 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 1 във връзка с ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ответника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. К. Х. срещу определение № 2958 от 20.09.2017г. по ч. гр. дело № 4068/2017г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9 състав, с което е оставена без разглеждане частната жалба на [фирма], [населено място] срещу разпореждане от 31.01.2017г. по гр. дело № 1862/2014г. на Софийски градски съд, І ГО, 20 състав, с което е оставено без уважение искането на дружеството, обективирано в молба от 25.01.2017г., за връщане на исковата молба и за прекратяване на производството по делото, и е прекратено производството по ч. гр. дело № 4068/2017г. на Софийски апелативен съд.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на определението на въззивната инстанция, поради което моли обжалваният съдебен акт да бъде отменен и вместо това исковата молба да бъде върната, а производството по нея да бъде прекратено. Релевира доводи за нередовност на исковата молба, неизпълнение на дадените от съда указания за отстраняване на допуснатите нередовности и за обжалваемост на определението по чл. 129, ал. 3 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] /ищец в първоинстанционното производство/ чрез процесуален представител адв. П. Д. оспорва частната жалба и поддържа становище за правилност на обжалваното определение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и обсъди релевираните доводи, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от категорията на актовете по чл. 274, ал. 1, т. 1, предл. 1 ГПК.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
За да остави без разглеждане частната жалба на [фирма], [населено място] срещу разпореждане от 31.01.2017г. по гр. дело № 1862/2014г. на Софийски градски съд, І ГО, 20 състав, с което е оставено без уважение искането на дружеството, обективирано в молба от 25.01.2017г., за връщане на исковата молба и за прекратяване на производството по делото, и е прекратено въззивното производство по ч. гр. дело № 4068/2017г. на Софийски апелативен съд, съдебният състав е приел, че частната жалба е процесуално недопустима. Въззивният съд се е аргументирал с необжалваемост на разпореждането на СГС, тъй като не прегражда по-нататъшното развитие на производството и в закона липсва изрична норма, предвиждаща самостоятелното му обжалване.
Определението на Софийски апелативен съд е правилно. Разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК визира две групи определения, които подлежат на обжалване: 1/ определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на делото /т. 1/; 2/ в случаите, изрично посочени в закона /т. 2/. В настоящия случай с въззивната частна жалба вх. № 35110/16.03.2017г. се обжалва разпореждане на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата на ответника по иска за връщане на исковата молба и прекратяване на първоинстанционното исково производство. Определението на първоинстанционния съд не прегражда по-нататъшното развитие на делото, поради което не е от категорията на визираните в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК съдебни актове и не подлежи на обжалване на основание посочената правна норма. Посоченото определение не е и от категорията на актовете по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК поради това, че липсва правна норма, предвиждаща изрично неговата обжалваемост. Разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ГПК регламентира обжалваемост само на разпореждането, с което исковата молба е върната, но не и на разпореждането, с което е отказано връщане на исковата молба.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че правилно въззивната инстанция е оставила без разглеждане частната жалба поради нейната недопустимост. Определението на Софийски апелативен съд – предмет на настоящата частна жалба е законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора разноски на частния жалбоподател не се дължат. Разноски на ответника по частната жалба не се присъждат, тъй като не са представени доказателства, че такива са направени за настоящото производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2958 от 20.09.2017г. по ч. гр. дело № 4068/2017г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Scroll to Top