Определение №235 от 25.5.2017 по гр. дело №5144/5144 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 235

Гр. София, 25.05.2017 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА

като разгледа докладваното от съдия Влахов гр. д. № 5144 по описа на ВКС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. П. П. срещу Решение № 5606 от 18.04.2016 г. по гр. д. № 8823/15 г. на Софийския градски съд. С обжалваното въззивно решение, постановено по реда на чл. 294 ГПК във фазата на извършване на съдебната делба, е отменено първоинстанционното Решение № ІІ-58-29 от 10.06.2013 г., по гр. д. № 27224/12 г. на Софийския районен съд, с което, на основание чл. 288, ал. 1 ГПК /отм./ е изнесен на публична продан допуснатият до делба недвижим имот, в частта относно описанието на изнесения на публична продан недвижим имот и вместо него е постановено изнесеният на публична продан недвижим имот да се счита АПАРТАМЕНТ с площ от 82,83 кв. м., находящ се в [населено място], [улица]/първи надпартерен/, състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня с тоалетна и две тераси, заедно с принадлежащите му таван и три мазета /без посочени граници и площ по документ за собственост/, които мазета са фактически преустроени в стаи за живеене – входно антре, черно антре, стая, дневна, кухненски бокс с мивка и баня с тоалетна, заедно с 50 % идеални части от общите части на сградата и 25 % идеални части от правото на строеж върху мястото, съставляващо парцел V – 6 от кв. 539 по рег. план на [населено място], м.“Центъра”, цялото с площ от 654 кв. м. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на така постановеното въззивно решение поради нарушаване на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се моли за неговото отменяване и постановяване на касационно решение по същество на спора, с което процесният имот бъде разпределен по реда на чл. 350 ГПК, евентуално – връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване се твърди, че в решението си въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси, произнасянето по които от касационната инстанция с решение по реда на чл. 290 ГПК би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото- допълнителното основание за допускане на касационното обжалване, предвидено в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а именно:
1. Може ли във втората фаза на съдебната делба, съдът да променя характера и индивидуализацията на допуснатия до делба недвижим имот и на практика да се извърши делба на друг различен имот в сравнение с този, който е допуснат до делба;
2. След като съдът е установил, че мазетата са преустроени в жилище, не е ли длъжен да назначи съдебно техническа експертиза, която да отговори на въпроса, може ли така описаният недвижим имот да се раздели на две жилища- толкова, колкото са и съделителите, и вместо имота да се изнася на публична продан, същият да се разпредели по реда на чл. 347, във вр. с чл. 350 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – И. П. И. не е депозирал отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че искането на касатора за допускане на касационното обжалване е неоснователно, тъй като не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 ГПК основания за ангажиране на правораздавателната компетентност на настоящата касационна инстанция по спора. Допускането на касационното обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд на релевираните от касатора основания е обусловено от формиране на положителен извод, според който посочените правни въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК са от обуславящо значение за изхода на конкретното дело, като като произнасянето на касационния съд по тях би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице. В конкретния случай до делба е допуснат един жилищен имот, с който се изчерпва делбената маса. При извършване на делбата съдът е обвързан от силата на пресъдено нещо, формирана с влязлото в сила решение по допускане на делбата по отношение на нейните обекти, като на това основание е длъжен да постанови прекратяване на съсобствеността между съделителите върху всички обекти, допуснати до делба /Решение № 377 от 19.10.2010 г., гр.д.№ 742/10 г. на ІІ г.о./. Във втората фаза на делбата е недопустимо да се променя броя на обектите, допуснати до делбата, а само тяхната индивидуализация, като се отчетат настъпилите промени в индивидуализиращите ги белези. Доколкото в случая е безспорно, че обект на делбата е само един имот, при което извършеното фактическо преустройство на складовите помещение за жилищни нужди не е в състояние да промени броя на допуснатите до делба имоти, то е очевидно, че предвиденият в чл. 350 ГПК способ на извършване на делбата чрез разпределяне на делбените имоти между съделителите не може да намери приложение, поради което поставените от касатора правин въпроси се явяват неотносими. Това е така, още повече като се има предвид, че пред въззивния съд е било обжалвано първоинстанционното решение на СРС само в частта относно индивидуализацията на изнесения на публичен продан имот, с оглед на което /както правилно е приел и въззивния съд/ в частта относно начина на извършване на делбата, а именно по реда на чл. 348 ГПК, първоинстанционното решение е влязло в сила. На това основание и като се има предвид, че формулираните от касатора правни въпроси се отнасят именно до способа за прекратяване на съсобствеността между съделителите, следва да се приеме, че същите са извън предметната рамка на спора, който е останал висящ само досежно начина, по който се индивидуализира изнесения на публична продан делбен имот.
С оглед изложеното, не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за ангажиране компетентността на касационната инстанция по отношение на втората фаза на делбеното производство.

Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 5606 от 18.04.2016 г. по гр. д. № 8823/15 г. на Софийския градски съд, по касационната жалба на А. П. П..
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top