О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 235
София, 29.03.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА ч. гр.д.№73/2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274,ал.3,т.1 ГПК.
Образувано е по касационна частна жалба на К. П. К. от [населено място] срещу определение от 30.11.2011 год. на Окръжен съд [населено място] по. гр.д. № 348/2011 год. , с което е оставена без уважение частната му жалба против определение на Районен съд [населено място] от 25.07.2011 год. , с което е прекратено производството по гр.д. № 179/2011 год. поради подаване на исковата молба след изтичане на срока по чл. 40 ЗЖСК.
В касационната частна жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение.Твърди се, че изводът на съдилищата, че исковата молба е подадена след изтичане на срока по чл. 40 ЗЖСК,е неправилен. Иска се неговата отмяна.
Ответникът Ж. „Скала” , [населено място], чрез адв. Л. Г. оспорва допустимостта на касационното обжалване и касационната частна жалба по същество, в писмен отговор по делото. Счита, че касационно обжалване на делото не следва да се допуска. Претендира направените в производството разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното :
Касационната частна жалба е подадена в срока по чл. 275,ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съгл. чл. 274,ал.3,т.1 ГПК съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
При въведената факултативност на касационното обжалване на определенията по чл. 274,ал.3,т.1 и 2 ГПК обаче , за да бъде разгледана по същество, съгласно препращащата разпоредба на 274,ал.3 ГПК, касационната частна жалба следва да отговаря на допълнителните изисквания за закона по чл. 280,ал.1 ГПК, именно:
Следва да е да е формулиран материално- правен или процесуално- правен въпрос, който в обжалваното определение да е решен в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС, да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
В случая в представеното изложение не е формулиран правен въпрос, който да отговаря на посочената характеристика. С него се повтарят касационните оплаквания за неправилност на обжалваното определение, развити и в частната жалба.
Доколкото посочването на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване , липсата на такъв е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска.
Независимо от това следва да се посочи, че частният жалбоподател не е посочил и конкретното основание / критерий/ по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК, с които законът свързва достъпа до касационно обжалване.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция частният жалбоподател следва да заплати на ответника по частната жалба направените разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то гражданско отделение ,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 30.11.2011 год. на Окръжен съд [населено място] по. гр.д. № 348/2011 год.
ОСЪЖДА К. П. К. от [населено място] да заплати на Ж. „Скала” [населено място] направените в производството пред тази инстанция разноски в размер на 100 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: