О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 235
[населено място] ,29,03,2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на двадесет и шести март , през две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 1101 / 2013 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е образувано по частна касационна жалба на Г. И. А. и [фирма] против определение № 1937 / 03.12.2012 год. , постановено по т.д.№ 1443 / 2012 год. от Пловдивски апелативен съд, с което е отменено определение от 09.10.2012 год. по т.д.№ 340/2012 год. на Пловдивски окръжен съд , за прекратяване на производството по предявени от [фирма] срещу двамата жалбоподатели искове с правно основание чл.422 ГПК, поради уважено на основание чл.15 ал.1 ГПК възражение за неподведомственост на спора пред съд и същото е оставено без уважение, като делото е върнато на Пловдивски окръжен съд , за продължаване на съдопроизводствените действия . Жалбоподателите намират въззивното определение неправилно , като не споделят за относими към мотивирането му наведените от въззивния съд доводи и акцентират на последиците на споделеното тълкуване – заобикалянето на арбитражната клауза , в нарушение на принципа на договорната свобода .
Ответната страна – [фирма] – оспорва частната жалба , позовавайки се на задължителна съдебна практика касаеща конкретния спор – опр. № 585 / 21.07.2011 год. по ч.т.д.№ 457 / 2011 год. на ВКС, І т.о. – с която въззивното определение е съобразено.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирани да обжалват страни и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, който обаче не подлежи на касационно обжалване и на това основание същата следва да се остави без разглеждане , предвид следното :
С атакуваното въззивно определение е осъществен предвидения в чл.15 ал.2 ГПК изричен инстанционен контрол на първоинстанционното определение , с което е уважен направения отвод за неподведомственост на спора пред съд , като същият не е споделен за основателен . Съгласно т. 6 ТР № 1 / 17.07.2001 год. на ВКС , което в тази си част не е изгубило актуалността си и при действието на ГПК в сила от 01.03.2008 год. , определенията, чиято обжалваемост е предвидена изрично в закона / чл. 274 ал.1 т.2 ГПК аналогична на чл.213 б.”б” ГПК отм. / подлежат на двуинстанционно разглеждане . Касационен контрол върху въззивното определение , постановено по проверка на първоинстанционно определение по възражение основано на чл.15 ал.1 ГПК би бил допустим, само в случай , че с въззивното определение бе потвърдено първоинстанционното , за уважаване отвода за неподведомственост . В този случай въззивното определение би отговаряло на изискването на чл.274 ал.3 т.1 ГПК – да е преграждащо за развитието на производството пред съд , поради което в тази хипотеза касационният контрол за същото би бил допустим , при обосноваване на основания за допускане на касационното обжалване , съгласно чл.280 ал.1 ГПК.
Водим от горното, Върховен касационен съд , първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Г. И. А. и [фирма] против определение № 1937 / 03.12.2012 год. , постановено по т.д.№ 1443 / 2012 год. от Пловдивски апелативен съд.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му , пред друг състав на Върховен касационен съд .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :