Определение №235 от 31.3.2015 по търг. дело №50/50 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 235

С., 31,03,2015година

Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на шестнадесети февруари две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ

изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 50/15 година.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] против решение№513 от 08.08.2014 г. по т.д. №624/2014 г. на Пловдивски апелативен съд.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, представено в резултат на проведено производство по чл.285 ГПК, касаторът е поддържал наличие на основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поставил е въпросите :1/ „ По-големият размер на актива, формиран само въз основа на притежавани дълготрайни активи, спрямо пасива по баланса на едно търговско дружество сам по себе си достатъчно основание ли е за отхвърляне на молбата по чл.625 от ТЗ и 2/”Когато преди подаване на молба за обявяване на несъстоятелност от длъжника е извършено предходно прехвърляне чрез замяна на дяловете на капитала на търговското дружество, чиято несъстоятелност се иска с дялове от капитала на друго търговско дружество и промяната на собствеността е изписана като разход, а не като разчет по вземане, следва ли да се приеме, че размера на актива е по-голям от пасива.”Страната е поддържала, че тези два въпроса са разрешени в противоречие с конкретни актове на ВКС, които са разгледани подробно.
С решението, предмет на обжалване състав на Пловдивски апелативен съд е потвърдил решение № 162/25.04.2014г. на Смолянски окръжен съд, с което е отхвърлена молбата по чл.625 ТЗ на настоящия касатор.За да постанови този резултат, решаващият състав е проследил извършените промени в ищцовото дружество, като е отчел, че същото е било с наименование [фирма], а с вписване от 17.02.2014г. по партидата на това дружество е установено заличаване на съдружниците В. К., К. У. и К. К. и вписване на новия съдружник и едноличен собственик на капитала П. Д., вписана е и промяна в наименованието на преобразуваното в Е. дружество – „ К.”-82”. Съдът е отчел още, че дружеството молител е преустановило дейността си към септември 2013г., когато [фирма] е апортирал цялото си движимо и недвижимо имущество на стойност 2 982 400лв. / пазарна стойност:/ в новоучреденото дружество [фирма]. Въззивният съд е кредитирал изслушаното пред първостепенния съд и неоспорено от страните експертно заключение, като е извел от него икономическото състояние на длъжника към момента на подаване на молбата по чл.625 ТЗ и така е обосновал решаващият си извод, че същественото в случая е съпоставката между стойността на краткотрайните активи със стойността на краткосрочните задължения по баланса, като е направил и категоричния извод, че важната величина за установяване предпоставките по чл. 631 ТЗ е именно тази на краткотрайните активи, които са бързоликвидни, а не имуществото изобщо, в което са включени Д. и в този смисъл се е позовал и на практика на ВКС. При тези изводи е извършена преценка за неоснователност на молбата, с оглед наличието на достатъчно краткотрайни активи за погасяване на задълженията, във връзка с разгледаните коефициенти на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност.
Материалноправният, респективно процесуалноправният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. Поради така обоснованата със задължителна практика дефинитивност на общото основание първият поставен въпрос не е релевантен, тъй като както бе посочено вече, съдът не е разглеждал наличие на дълготрайни материални активи и не е формирал извод, че по –голям размер на актива е формиран, чрез дълготрайни материални активи, а тъкмо обратното, същият е приел,че длъжникът разполага с достатъчно краткотрайни активи за покриване на задълженията му без опасност за интересите на кредиторите.Отбелязал е още,че дружеството се е разпоредило с притежаваните от него недвижими имоти, но това няма отношение към краткотрайните активи, които са решаващи.Правилността на тези изводи не е предмет на производството по чл.288 ГПК, а доколкото въпроса е основаван на твърдение на касатора, неотносимо към изводите на въззивния съд, то и той не обективира общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Вторият поставен въпрос е фактически като относим към приетото без оспорване от страна на касатора експертно заключение / вж. съд з. от 09.04.2014г. по т.д. № 24/14 на СмОС/. Дори, обаче да се изведе правен въпрос, от така поставения, който да е релевантен, то страната не обосновава и допълнителен критерий за касационно обжалване. Цитираната казуална практика на ВКС – решение № 1996/98г. и решение № 744/97г. на ВКС , V г.о. са били предмет на обсъждане и основание за допускане на касационно обжалване с посоченото от страната решение №32/13г. на ВКС, ІІ т.о. т.е. тези решения третират едни и същ проблем, разрешен с постановяване на съдебен акт / решение №32/13г./ по реда на чл.290 ГПК, обективиращ, поради това задължителна за съдилищата практика.С това решение на ВКС е прието, както и касаторът е посочил, че при разглеждане предпоставките по чл.631 ТЗ съдът дължи комплексна оценка на спорните компоненти на актива и корекционното преизчисление на коефициентите на ликвидност с цел очертаване пълното икономическо състояние на длъжника. Този извод е направен в отговор на въпроса дали по –големия размер на актива спрямо пасива на едно дружество е достатъчно основание за отхвърляне молбата по чл.625 ТЗ, в хипотеза, в която са били налице данни,че активите са спорни или несъбираеми вземания. В случая, дотолкова доколкото, съдът е направил цялостен анализ на установената фактическа обстановка и поради това, че и вземанията вещото лице е обосновало като корекции, които касаят некоректно записване в баланса на дружеството на определени активи, то и това решение е ирелевантно спрямо предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Още повече, че този извод се налага и от факта, че поставеният от страната въпрос не е разглеждан с обсъжданото решение. Решение №98/08г.на ВКС, І т.о. и решение №549/08г. касаят дълготрайни материални активи и възможността за тяхното включване в сравняваната стойност на актива Или те също не разглеждат поставения от касатора въпрос, нито са свързани с решаващите изводи на съда. Не се обосновава и противоречие с решение №115/10г. на ВКС, ІІ т.о. общо дефиниращо понятието неплатежоспособност по смисъла на чл.608 ТЗ,доколкото съдът не е приел нещо различно по така дефинираното понятие, а и с това решение не са разрешени поставените от касатора въпроси, поради което с посочването му същият не обосновава приложно поле на касационно обжалване.
С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение№513 от 08.08.2014 г. по т.д. №624/2014 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top