Определение №235 от 4.4.2013 по ч.пр. дело №2100/2100 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 235

С., 4.04. 2013 г.

Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на втори април две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова

като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
ч. гр. д. № 2100/2013 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на Г. Н. К., Я. Н. П., И. Димитрова М. и М. Димитрова М., чрез адвокат К. Димитрова В. адвокатска колегия против определение № 21 от 25.01.2013г. по гр. дело № 958/2012 г. на Върховен касационен съд, второ г. о., с което е оставена без разглеждане касационната им жалба против решение № 442 от 10.10.2012 г. по гр. дело № 552/2012 г. на Врачански окръжен съд.
Жалбоподателите молят да се отмени обжалваното определение по съображения изложени в частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа частната жалба и провери определението, чиято отмяна се иска.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Прието е с обжалваното определение, че спорната част предмет на ревандикационния иск е с площ от 1425 кв. м., част от имот с данъчна оценка по представено удостоверение от [община] 22 973,90 лв. за земята. При площ на имота от 7650 кв. м. и спорна част с площ от 1425 кв. м е прието, че данъчната оценка на един квадратен метър от земята е в размер на 3. 003 лв., а на спорните 1425 кв. м. е в размер на 4 279,27 лв. Тази сума съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК е цената на иска за собственост, която се явява под 5000 лв. и съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК касационният контрол е изключен.
Определението е правилно.
Съдът е извел съдържанието на спорното право така, както то е посочено в петитума на исковата молба, с който ищецът е определил границите на решаващата дейност на съда. Правилно съдът е приел, че спорни между страните са само 1425 кв. м. от целия имот, за който по представено удостоверение данъчната оценка за земя с площ 7650 кв. м. възлиза на 22973,90 лв. Съдът е определил данъчната оценка на един квадратен метър, която приложена към спорната част от имота, предмет на иска за собственост, възлиза на 4279,27 лв. Тези факти отнесени към разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК, уреждаща размера на цената на иска, въздигнат като критерии в разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК, от който зависи дали решението подлежи на касационно обжалване, обосновава извод за недопустимост на касационната жалба. Разпоредбата е императивна и приложена към настоящия случай изключва касационния контрол върху обжалваното решение, постановено по въззивно дело с цена на иска до 5000 лв.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.

О П Р Е Д Е Л И

ПОТВЪРЖДАВА определение № 21 от 25.01.2013г. по гр. дело № 958/2012 г. на Върховен касационен съд, второ г. о.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ

ЧЛЕНОВЕ

Scroll to Top