1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 235
гр. София, 04.04.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и пети март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 4671 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. М. К. А. срещу определение № 298 от 14.10.2013г. по т. дело № 3076/2013г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от [фирма] молба за отмяна на влязло в сила постановление за възлагане от 26.06.2012г., издадено от частен съдебен изпълнител В. Матова с рег. № 860 по Регистъра на КЧСИ с район на действие СГС по изп. дело № 20128600400004.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа становище, че направените от съдебния състав изводи за неспазване на преклузивния тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК са в противоречие на наличните по делото доказателства. Молителят /частен жалбоподател в настоящото производство/ излага съображения, че не е надлежно уведомен за постановлението за възлагане, тъй като съобщението е връчено на лице, което не е негов надлежен представител, защото адв. Д. е представлявал в изпълнителното производство, както длъжника [фирма], така и присъединения взискател „Фернси Холдингс Л.“ – насрещни страни с противоположни интереси. Частният жалбоподател моли определението на ВКС да бъде отменено и делото върнато за разглеждане на молбата за отмяна на влязлото в сила постановление.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. М. Ж. М. оспорва частната жалба и поддържа становище за правилност на определението на ВКС. Излага доводи, че частният жалбоподател /молител/ не сочи в молбата за отмяна по-късен момент на узнаване от момента, в който е узнал за решението неговият процесуален представител адв. Ч. Д., нито представя доказателства, доказващи по-късен момент на узнаване. Ответникът поддържа становище за неоснователност на частната жалба поради нарушение на чл. 266 ГПК, тъй като с частната жалба се твърди нов факт, който не може да бъде квалифициран нито като новооткрит, нито като новоузнат, нито са представени доказателства, установяващи невъзможност на страната да въведе тези факти в молбата за отмяна, а именно, че моментът на узнаване на акта, чиято отмяна се иска, не съвпада с момента на съобщаването му на процесуалния представител, а е друг – 04.03.2013г., когато е извършена справка от управителя на молителя.
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1, ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от категорията на визираните в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди доводите на страните и провери данните по делото, приема следното:
За да остави без разглеждане молбата за отмяна на влязло в сила постановление за възлагане от 26.06.2012г. по изп. дело № 20128600400004 на ЧСИ В. Матова с рег. № 860 по Регистъра на КЧСИ с район на действие СГС, състав на Първо отделение на ТК на ВКС по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е приел, че същата е процесуално недопустима като просрочена. Изводът за подаване на молбата за отмяна /на 05.04.2013г./ извън срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК е обоснован с обстоятелството, че тримесечният преклузивен срок е започнал да тече от датата на влизане в сила на постановлението за възлагане – 09.11.2012г., предвид връчване на определението от 01.10.2012г. на СГС, с което жалбата срещу постановлението е оставена без разглеждане, на молителя чрез процесуалния му представител адв. Д. на 01.11.2012г., и е изтекъл на 11.02.2013г. /понеделник/. Поради това, че молителят не твърди да е узнал за съобщенията, получени от адв. Д. за изготвеното постановление за възлагане и определението на СГС в друг, по-късен момент от посочения в тях, нито това закъснение да е свързано по някакъв начин с ненадлежно представителство на молителя от адв. Д., съдебният състав е приел, че именно това са датите на узнаване по смисъла на чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК. Изложени са съображения, че упълномощаването на адв. Д. като пълномощник и на „Фернси холдингс лимитед“ Г. – присъединен взискател в изпълнителното производство не обуславя извод за по-късно узнаване на постановлението за възлагане на ЧСИ от посоченото от самия молител в подадената от него молба за отмяна.
Определението е правилно. Съгласно чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК молбата за отмяна в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК се подава в тримесечен срок, считано от деня на узнаване на решението. Частният жалбоподател е узнал за постановлението за възлагане чрез процесуалния си представител адв. Ч. Д. на датата на връчване на постановлението – 01.11.2012г., поради което срокът за подаване на настоящата молба за отмяна е изтекъл на 11.02.2013г. /понеделник/. Доводът на частния жалбоподател, че не е надлежно уведомен за постановлението за възлагане, тъй като съобщението е връчено на лице, което не е негов надлежен представител, защото адв. Д. е представлявал в изпълнителното производство, както длъжника [фирма], така и присъединения взискател „Фернси Холдингс Л.“ – насрещни страни с противоположни интереси, е неоснователен. Последиците от правните действия, които процесуалният представител извършва, възникват направо за представлявания. В резултат на упълномощаването и при липсата на данни за прекратяване на представителството на адв. Ч. Д. към 01.11.2012г. правните последици от връчване на съобщението за постановлението за възлагане на процесуалния представител на частния жалбоподател – ипотекарен длъжник възникват направо в правната сфера на представлявания. Тезата на частния жалбоподател се основава на твърдение за нарушение на задължението на адвоката – процесуален представител, предвидено в разпоредбата на чл. 43, ал. 3 от Закона за адвокатурата. Нарушението на задължението, предвидено в посочената разпоредба, не води автоматично до прекратяване на представителната власт на процесуалния представител и в частност на правомощията по чл. 39, ал. 1 ГПК за връчване на съобщения и книжа по делото, тъй като не е от категорията нито на общите основания, нито представлява особено основание за прекратяване на представителството.
С настоящата частна жалба е представено заверено копие от молба с вх. № 24737/04.03.2013г., с която [фирма] е уведомил СГС, че оттегля пълномощията на адв. Ч. Д.. Това действие на частния жалбоподател е извършено след връчване на постановлението за възлагане на недвижимия имот на адв. Д. /01.11.2012г./, поради което доводите, че адв. Д. не е процесуален представител на дружеството – ипотекарен длъжник в изпълнителното производство, са неоснователни.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение на ВКС е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 298 от 14.10.2013г. по т. дело № 3076/2013г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.