6
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 235
С., 05.03. 2015 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 18 февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 5925/2014 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Х. К. и Т. И. К. против въззивно решение № ІІ-61 от 29.05.2014г. по в. гр. дело № 655/2014г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 7 от 10.01.2014г. по гр. дело № 1219/2012г. на Несебърски районен съд, с което на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД е развален договор за покупко-продажба сключен на 12.12.2008г. с нотариален акт № 187, том Х., рег. № 22155, н.д. № 6757/2008г. на нотариус с район на действие Районен съд [населено място], относно дворно място с площ 609 кв. м, представляващо УПИ ХІІ-319 в кв. 37 по плана на СО „И.” в землището на [населено място] власт, [община], поради неплатена продажна цена и на основание чл. 108 ЗС Х. К. и Т. И. К. са осъдени да предадат владението върху недвижимия имот на продавачите.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателите поставят процесуалноправните въпроси – може ли да се приеме, че съдът е сезиран с редовно предявен иск, ако оспорения подпис под исковата молба се потвърди от ищеца, който заявява, че поддържа исковата молба; длъжен ли е съдът при преценка на свидетелските показания да съобрази показанията с целия събран доказателствен материал; може ли съдът да изгради собствени фактически изводи въз основа на предположения за осъществяване на определени факти, ако преценката на тези факти е предпоставена от наличието на специални знания; може ли гражданският съд да се произнася в рамките на косвен съдебен контрол по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК без страните да са го сезирали със спор за нищожност, респ. незаконосъобразност на административен акт и материалноправните въпроси – добросъвестен ли е владелец на правото на строеж, започнал реализирането му в качеството на формален собственик на дворното място и може ли такова лице да придобие правото на строеж в рамките на кратката петгодишна давност, ако до завеждането на иска за собственост за земята, не е завършил сградата в груб строеж, и ако се прехвърли собствеността върху дворното място, без да са посочени сградите, презумира ли се прехвърляне на собствеността и върху сградите. Въпросите са поставени като разрешени с обжалваното решение в противоречие с представена съдебна практика и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – приложно поле по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Ответниците Дена К. К., Х. К. А., С. Г. Я.,, В. М. П., Г. М. Я., Д. И. Я., Г. И. В., Неделя И. Я., Г. Д. В., Н. Д. В., Н. Г. Х. и В. Г. В. чрез пълномощници адв. С. Г. и адв. Е. А. – Бургаска адвокатска колегия в писмен отговор оспорват касационната жалба. Излагат съображения по съществото на спора в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Поставените в изложението процесуалноправни въпроси с обжалваното решение не са разрешени в противоречие с представената съдебна практика и не обуславят основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По редовността на исковата молба.
Приетото с обжалваното решение не влиза в противоречие с представеното съдебно решение по гр. дело № 887/2010г., четвърто г. о. ВКС, с което е разгледана хипотеза различна от разрешената с обжалваното решение. Аналогията между двете решения се изчерпва до приетото, че предписаното от закона съдържание изисква исковата молба да бъде подписана (чл. 127, ал. 1, т. 6 ГПК) и липсата на подпис на ищеца прави волеизявлението отправено до съда нередовно, което налага оставянето на исковата молба без движение (чл. 129, ал. 2 ГПК).
С обжалваното решение съдът е приел, че с оглед личното изявление на част от ищците – конкретно посочени, че са подписали исковата молба и я поддържат прави неоснователно твърдението за недопустимост на първоинстанционното решение поради ненадлежно упражняване на иска – исковата молба е подписана и подписите са потвърдени, което изключва нередовност на исковата молба по посочения показател. Относно представената от ответниците декларация с нотариална заверка на подписите от част от ищците, че се отказват от всички претенции против ответниците, съдът е посочил, че декларацията не е адресирана до съда (отказът от иска е едностранно процесуално действие на ищеца, с което десезира съда от разглеждане на делото), не е адресирана до никой и не отговоря на изискванията на закона, за да е налице десезиране от предявените искове.
Останалите процесуалноправни въпроси също не са разрешени в противоречие с представената съдебна практика, тъй като с обжалваното решение съдът е извършил подробен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, свидетелските показания са обсъдени във връзка с останалите събрани по делото доказателства – съдебно-техническа експертиза и писмени доказателства, с което не е нарушено изискването визирано в решение по гр. дело № 4744/2008г., четвърто г. о., ВКС, представено от жалбоподателите – съдебното решение да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвокупна преценка.
Въпросът за правомощията на гражданския съд да извършва косвен съдебен контрол по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК, без страните да са го сезирали със спор за нищожност, респ. незаконосъобразност на административен акт не е обуславящ за изхода на делото, доколкото касае акта по узаконяването на построена от жалбоподателите едноетажна сграда в имот, собственост на ищците. Изразеното в мотивите виждане на съда, че административният акт по узаконяването е непротивопоставим на ищците не влиза в противоречие с възприетото в разпоредбата на чл. 17, ал. 2, изр. 1 ГПК и съдебната практика, включително представената от жалбоподателите – гражданският съд не може да се произнесе инцидентно по законосъобразността (унищожаемостта) на административния акт, освен когато той се противопоставя на страна по делото, която не е участвала в административното производство по издаването и обжалваното му, процесуална възможност призната в т. 4 по т. гр. дело № 6/10.05.2006г. на ОСГК, на която жалбоподателите се позоват, тъй като е възможно оспорващият да не е бил процесуално легитимиран да участва в административното производство или административният акт да не подлежал на съдебен контрол.
По материалноправните въпроси, чрез които жалбоподателите целят оспорване изводите на съда, че същите са недобросъвестни владелци и не са могли да придобият правото на собственост върху едноетажна жилищна постройка и триетажна жилищна постройка със сутерен и таван, изградени в имота на ищците, с изтичането на петгодишна придобивна давност.
Прието е с обжалваното решение, че с договор от 22.06.2001г. по НА № 151/2001г., ответниците са закупили процесното дворно място от несобственик и са започвали строителство в имота. На 02.11.2004г. от собствениците на имота е бил заведен ревандикационен иск и иск за нищожност на договора и е било образувано гр. дело № 544/2004 г. на Несебърски районен съд. Със съдебно решение от 27.12.2007г. по гр. дело № 362/2007г. на ВКС, ответниците са били осъдени да предадат процесния недвижим имот на собствениците, които са ищци й по настоящето дело. В решението на ВКС е прието, че като недобросъвестни владелци, за придобиването на построените от ответниците сгради е необходима 10 годишна придобивна давност. С обжалваното решение съдът също е приел, че ответниците са недобросъвестни, тъй като при започване изграждането на триетажната жилищна сграда през есента на 2004 г., ответниците вече са знаели, че са придобили имота от несобственик, с оглед на започнатия срещу тях процес и въпреки това са продължили строителство. Прието е, че ответниците не са могли да придобият собствеността върху постройките на основание давностно владение – от 2001г. до предявяването на иска по гр. дело 544/2004г. на Несебърски РС не са изтекли нито пет години, нито 10 години, а по време на съдебния процес (02.11.2004г-27.12.2007г.) давност не тече. С договор от 12.12.2008г. по НА № 187/2008г. ответниците са закупили дворното място от собствениците – ищци, но поради неплащане на цената в уговорения срок на 15.12.2012г. е образувано настоящето дело, с което давността се прекъсва.
Въпросът дали ответниците са могли да придобият правото на строеж с петгодишно давностно владение, като добросъвестни владелци е поставен като възможна хипотеза, при установена по делото недобросъвестност. Извън предмета на производството по допускане на касационно обжалване е оспорване на фактическите изводи на съда под формата на въпроси пряко касаещи приетата за установена фактическа обстановка. Въпросът за придобиване на правото на строеж поради изтичане на придобивна давност не се явява и обуславящ, тъй като ответниците за започнали строителството след закупуването на дворното място и с оглед на особеностите в конкретният случай се поставя въпроса, дали са могли да придобият правото на собственост върху построеното на оригинерно основание, на който с обжалваното решение е даден отговор.
Предвид изложеното по поставените правни въпроси не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Основанието по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК е посочено формално, без да е мотивирано. При наличието на посочена и неоспорена задължителна съдебна практика на ВКС посоченото основание е неприложимо.
С оглед изхода на делото жалбоподателите ще следва да заплатят съдебни разноски за настоящето производство направени от Д. И. Я., Г. И. В., Неделя И. Я., Н. Г. Х., В. Г. В., Х. К. А., Г. Д. В. и Н. Д. В. в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита и списък за разноски по чл. 80 ГПК и съдебни разноски на Дена К. К., С. Г. Я.,, В. М. П. и Г. М. Я. в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита и списък за разноски.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № ІІ-61 от 29.05.2014г. по в. гр. дело № 655/2014г. на Бургаски окръжен съд.
ОСЪЖДА С. Х. К. и Т. И. К. да заплатят съдебни разноски за настоящето производство на Д. И. Я., Г. И. В., Неделя И. Я., Н. Г. Х., В. Г. В., Х. К. А., Г. Д. В. и Н. Д. В. в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение и да заплатят съдебни разноски за настоящето производство на Дена К. К., С. Г. Я.,, В. М. П. и Г. М. Я. в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ