Определение №235 от 6.6.2014 по гр. дело №2451/2451 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 235

София, 06.06.2014 година

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 14.05.2014 две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 2451/2014 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№192/21.01.2014г.,подадена от [фирма],гр.С. и от [фирма] [населено място],чрез пълномощника им адвокат К. И. М.,против решение №90/01.11.2013г. на Силистренски окръжен съд,постановено по гр.д.№176/2013г. по описа на същия съд,в частта му,с която е потвърдено решение №550/10.04.2013г. постановено по гр.д.№231/2012г. по описа на Силистренски районен съд,в частта в която е признато за установено по отношение на [фирма],гр. С. и [фирма],гр.С.,че [фирма],гр.С. е самостоятелен собственик на недвижим имот с адрес:гр.С.,Промишлена зона Запад, [улица],представляващ 474/18066 ид.части от поземлен имот с идентификатор 66425.514.502 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място],одобрен със Заповед № РД-1866/20.06.2008г. на ИД на АГКК,целият с площ от 18 066 кв.м при описани в решението съседи на имота,ведно с построената в него масивна едноетажна сграда-склад №7 с идентификатор 66425.514.502.7,състояща се от складови и обслужващи помещения,със застроена площ от 201кв.м,заедно със съответните идеални части от изградените в поземления имот комуникации.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно,постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и недопустимо,като се иска отмяна в тази му част.
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторът твърди,че са налице основанията по член 280,ал.1,т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в тази му част,а по въпроса за недопустимост произнасянето свръхпетитум.
Ответникът по касационната жалба [фирма],чрез пълномощника си адвокат Н. Б.,в депозирания писмен отговор, счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,като моли същото да не се допуска.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е приел,че ищецът [фирма] С. се легитимира като собственик на процесния имот по силата на Постановление за възлагане на имота от 21.01.2011г. по изп.д.№201067041397 по описа на ЧСИ Г. Г.,рег.№767,район на действие Окръжен съд Силистра,в сила от 14.02.2011г.,като междувременно на 17.01.2011г.,няколко дни преди постановлението за възлагане на процесния имот,по силата на нотариален акт №66,т.І,рег. №639,дело №21/2011г. на нотариус Р. Т.,рег №105 на НК,длъжникът по изпълнителното дело [фирма],С.-първият ответник,е продало на [фирма],С.-втроия ответник,процесния недвижим имот,която сделка е извършена след вписване на наложената по изпълнителното дело възбрана върху имота-вписана на 08.11.2010г.В резултат на така установеното по делото,съдът е стигнал до извода,че прехвърлителната сделка,обективирана с горепосочения нотариален акт,не би могла да се противопостави на ищцовото дружество,като извършена след наложената възбрана върху процесния недвижим имот,поради което от деня на постановлението за възлагане,съгласно член 496,ал.2 ГПК,купувачът по публичната продан- [фирма] С.,придобива всички права върху закупения от него имот и като такъв се явява самостоятелен собственик на процесния имот.
В изложението си по член 284,ал.3,т.1 от ГПК касаторът формулира следното/цитирам/:
„ ПЪРВО
Няма съдебен акт в случая,който по реда на чл.496,ал.2 да постанови,че правата на ответника –купувач не могат да се противопоставят на взискателя.
Във връзка с това,моля,на основание член 280,ал.1,т.3 ГПК да допуснете касационно обжалване по въпроса”Има ли право съдебният изпълнител да реши сам,че правата на трето лице не са противопоставими на взискателя в случая по чл.496 ал.2,изр.2 ГПК?Могат ли правата на взискателя по чл.496,ал.2,изр.2 ГПК да са ясни преди приключване на влязло в сила решение по чл.422 ГПК?”,защото настоящите въпроси са от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.”
Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен в изложението си по член 284,ал.3 ГПК да формулира точно и ясно правния въпрос от значение за изхода на делото,разрешен с обжалваното въззивно решение.Това е този правен въпрос,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда.Посоченият в тази първа част на изложението като правен въпрос от касатора,освен че е неотносим към решаващите мотиви на обжалвания съдебен акт,не може да обоснове задължение за касационния съд да се произнася по поставен въпрос относно правата на съдебния изпълнител, визиран в цитираните разпоредби на процесуалния закон,както иска касатора.Това е така защото основанията за допускане на касационно обжалване,съгласно член 280,ал.1 от ГПК,изискват съдът да се е произнесъл по правен въпрос с обжалваното въззивно решение,който с оглед сочената от ищеца хипотеза-член 280,ал.1,т.3 ГПК,да е от значение за точното прилагане на закона и,както и за развитието на правото,а не да се иска от ВКС произнасяне по поставен,при това неотносим към решаващите мотиви на въззивното решение правен въпрос,както в случая се иска от касатора.
В точка „ВТОРО” от изложението си,касаторът моли на основание член 280,ал.1,т.3 ГПК/цитирам/:
„да допуснете касационно обжалване по въпроса:”По иск на купувач от публична продан по чл.124 ал.1 ГПК допустима ли е проверка,вкл. за нищожност,на постановлението за възлагане в цялост или на определени негови части при отказан преди това такава съдебна проверка по реда на обжалването?”
Освен че така формулирания от касатора въпрос е неотносим към решаващите мотиви на въззивния съд,разпоредбата на член 280,ал.1 ГПК изисква,както вече бе посочено по-горе този правен въпрос да е разрешен с обжалваното въззивно решение,а не както се иска от касатора касационният съд да”допусне касационно обжалване по въпроса”.
В част „ТРЕТО” от изложението касаторът твърди, че/цитирам/:
„За уточняване на исковата молба съдът допусна няколко негови изменения и така ,при евентуална неоснователност на касационната ни жалба по горните въпроси,направи искът основателен,като и не отчете,че искането за самостоятелен собственик отпадна от петитума при измененията.
Така произнасяйки се свръхпетитум,първоинстанционното решение стана недопустимо в тази му част,потвърждавайки го,въззивният съд се произнесе в противоречие със закона и съдебната практика,вкл. на ВКС,че съдът се произнася само по въведените с исковата молба обстоятелства и искания/напр.Решение №175/15.12.2011г. пот.д.№943/2010г. на Второ ТО/”
Тези твърдения на касатора са напълно неоснователни и не съответстват,нито на изложеното в петитума на исковата молба,нито на постановеното с диспозитива на първоинстанционното решение.В настоящото производството,предмет на касационната жалба е частта относно решението по предявения иск с правно основание член 124,ал.1 ГПК-искането е описано в т.2 от петитума на исковата молба,както и в съответствие с постановлението за възлагане,което легитимира ищцовото дружество като собственик на имота,поради което не е налице произнасяне извън направеното искане с исковата молба.
Ето защо,касационният съд намира че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
На ответника по касационна жалба [фирма] С.,на основание член 78,ал.3 ГПК следва да се присъдят направените в настоящото касационно производство разноски в размер на 200 лева,адвокатско възнаграждение,съгласно приложения договор за правна защита и съдействие №00054833/10.04.2014г.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №90/01.11.2013г. на Силистренски окръжен съд,постановено по гр.д.№176/2013г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА [фирма],С. и „Т. на едро СС”,ЕООД,С. да заплатят на [фирма],гр.С.,сумата от 200 лева/двеста лева/ разноски по делото за настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top