О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 235
гр.София, 08.03.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на втори март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. №76/2010 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.2 ГПК.
Обжалвано е определение №524 без дата 2009г., постановено по ч.т.дело №567/2009г. на Варненския апелативен съд, търговско отделение, с което е потвърдено определение №372 от 7.10.2009г., по т.дело №92/2009г. на Силистренския окръжен съд, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения иск по чл.29, ал.1 ЗТР. Жалбоподателят И. Ю. Т. от гр. Т. иска отмяна на определението като неправилно. В изложението си по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представил адв. Д твърди, че законодателят : не е визирал задължение да “посочвам и обосновавам кой е материалноправният или процесуалноправен въпрос, който е решен от въззивния съд и който обуславя изводи за допускане касационно обжалване”. Твърди се, че съдът неправилно е възприел твърденията му и доказателствата по делото, че по поставеният правен въпрос за нищожност на решения, приети от група лица, които не са орган кооперацията, липсва практика на ВКС и на съдилищата, както и практика по прилагането на Закона за търговския регистър и на Наредба №1 от 14.02.2007г. по прилагането на търговския регистър.
В писмен отговор Т. “С”, гр. Т., чрез председателя си Д. М. счита частната касационна жалба за неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК , от надлежна страна по делото.
За да потвърди първоинстанционното определение, Варненският апелативен съд е приел, че въведените от ищеца – жалбоподател фактически твърдения, с първоначалната искова молба и уточняващата, по характера си са такива за процесуална незаконосъобразност на взетите от общото събрание на кооперацията решения, а не за липсващо решение по което е допуснато вписване. Направен е извод, че сочените от ищеца пороци на процедурата по свикването и провеждането на общото събрание на кооперацията са основания за атакуване законосъобразността на взетите решения и тяхната отмяна с иск по чл.58 ЗК.
Обжалваният съдебен акт, съгласно чл.274, ал.3 ГПК ще подлежи на касационно обжалване ако са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд въпрос от материалното или процесуално право от значение за изхода на конкретното дело. Материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода на делото е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил волята на съда, обективирана в решението му. Произнасянето на съда по действителното съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значим правен въпрос. В случая касаторът не е посочил и аргументирал с доводи значимия матералноправен и процесуален въпрос, специфичен за конкретното дело, което е достатъчно за да се откаже допускане на въззивното определение до касационно обжалване. Не са обосновани и останалите предпоставки на закона – разрешения от съда правен въпрос да противоречи на задължителна за съдилищата практика на ВКС, противоречиво да е решаван от съдилищата и разрешаването му да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Няма противоречие в съдебната практика, че когато член кооператорът се позовава на пороци при свикването и провеждането на общо събрание на кооперацията, защитата му срещу приетите решения в нарушение на Закона за кооперациите и на устава е по реда на чл.58 от ЗК. Изводът на съда за процесуалната недопустимост на иска по чл.29, ал.1 ЗТР е изведен от фактическите твърдения на ищеца в исковата и уточнявани молби – събранието не е свикано с изпращане на писмена покана най-малко четиринадесет дни преди датата на провеждането на събранието до всички членове на кооперацията и участие в него и на лица, които не са член кооператори, и в този смисъл съдът се е съобразил със съществуващата съдебна практика в кои случай защитата е с конститутивния иск по чл.58 ЗК и с установителен иск за установяване на нищожно решение – липсващо решение, което е отразено в протокола на събранието, а така също ако е вписано в регистъра на кооперациите. Общото позоваване на Закона за търговския регистър и Наредбата за неговото приложение не аргументира извод за допускане до разглеждане по същество на частната касационна жалба на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В заключение, не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, тт.1-3 ГПК, поради което не следва да се допуска разглеждането на частната касационна жалба по същество.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №524 без дата 2009г. постановено по ч.т.дело № 675/2009г. на Варненския апелативен съд, търговско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: