4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 235
София, 08.03.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 324 по описа за 2016 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 4652 от 16.10.2015 година по гр.д. № 579/2015 година на Благоевградски окръжен съд е потвърдено решение № 1017 от 12.05.2015 г. по гр.д. № 488/2014 г. на районен съд [населено място], с което е уважен иск с правно основание чл. 200, ал.1 КТ, предявен от Н. Е. Я. от [населено място] против [фирма]. В решението е прието за установено, че от 2010 г. ищецът е работел по трудов договор на длъжност „ел. монтьор поддържане/ремонт на ел. проводни линии и мрежи” в отдел Благоевград, сектор С. на [фирма]. На 21.07.2012 г. ищецът е претърпял злополука, призната за трудова с Разпореждане № 14746 от 10.09.2012 г. на РУ „СО”, [населено място] – при отстраняване на повреда на електрическата мрежа, захранваща абонат в [населено място] е бил ударен от електрически ток, от което изпаднал в безсъзнателно състояние, шок, получил е овъгляване 2% на дясната мишница и дълбоки изгаряния от ІІ-ра и ІІІ-та степен на дясната ръка с пълно увреждане на нерви. Било е проведено оперативно лечение, изразяващо се в множество операции за възстановяване. Увреждането на нерви и сухожилия са довели до трайната загуба на хватателна способност и сетивност на ръката, върху която са останали груби белези. Уврежданията са причинили най-големия интензитет на болка, а след злополуката ищецът е изживявал тежко настъпилите промени в здравето му; променил е обичайния си начин на живот, ограничавайки социалното общуване. С решение на ТЕЛК от 11.04.2014 г. му е била определена 72 % загуба на работоспособност. При така установените факти е прието, че работодателят отговаря имуществено за вредите от трудовата злополука, а с оглед продължителността и интензитета на страданието, характерът на увреждането, претърпените болки, страдания и неудобства е прието, че за справедливото обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди се следва обезщетение от 60000 лева, от които след приспадане на полученото обезщетение от 41189,99 лева по договор за застраховка, сключен от работодателя, са присъдени 18810,10 лева. Възражението на ответника за съпричиняване на вредата от пострадалия е прието за неоснователно, тъй като работникът не е проявил груба небрежност, а пропуските и нарушенията на правилата за безопасност са били допуснати от ръководителя на бригадата, притежаващ по-висока квалификационна степен и отговарящ за техническото обезопасяване. За разликата до предявения размер от 150000 лева искът за неимуществени вреди е отхвърлен като неоснователен.
Касационна жалба против решението на Благоевградски окръжен съд в частта му, с която искът е отхвърлен за разликата до 150000 лева е постъпила от Н. Е. Я.. Изложени са доводи за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по въпроса следва ли при определяне на обезщетението за неимуществени вреди да се отчетат всички обстоятелства, имащи значение за точното прилагане на принципа за справедливост и в нарушение на т. 19 от ТР № 1 от 2001 г. ОСГТК ВКС не е изложил собствени мотиви защо приема, че присъденият от първоинстанционния съд размер на обезщетение съответства на критерия на чл. 52 ЗЗД. Поддържа се, че в противоречие с установената практика на Върховния касационен съд и тази на съдилищата, присъденото обезщетение е в занижен размер, сравнено с обезщетенията, определени за неимуществени вреди от трудова злополука. Приложени са решение по гр.д. № 5015/2013 г. ІV г.о. ВКС; решение по гр.д. № 3625/2013 г. на Варненски окръжен съд; решение по гр.д. № 432/2013 г. на Ямболски окръжен съд и решение по гр.д. № 631/2013 г. на Старозагорски окръжен съд.
Касационна жалба против въззивното решение в частта му, с която е определено обезщетение в размер на 60000 лева е постъпила от [фирма], [населено място]. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по приложението на чл. 201, ал. 2 КТ, без да е уточнено кой е правният въпрос, разрешен в противоречие с установената практика. Изложени са оплаквания за неправилност на решението относно извода, че не е налице съпричиняване; относно възприетите изводи на съда, че работникът не е проявил груба небрежност, както и относно формираните изводи въз основа на приетите технически експертизи, без обаче да е изведен конкретен правен въпрос. Описани са техническите мерки за безопасност при работа, както и редът, по който е следвало да протече безаварийното отстраняване на повредата. Поддържа се, че първият правен въпрос е: „неправилният и незаконосъобразен извод на въззивният съд, че няма проявена груба небрежност от ищеца”, а вторият въпрос е: „неправилният и незаконосъобразен извод на въззивният съд да не кредитира заключенията на първата техническа експертиза на в.л. Георгиева, понеже не съответствало на останалия доказателствен материал по делото”. Посочени са съдебни актове на Върховния касационен съд, постановени по приложението на чл. 201, ал. 2 КТ.
По въведените доводи за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Въпросът следва ли при определяне на обезщетението за неимуществени вреди да се отчетат всички обстоятелства, имащи значение за точното прилагане на принципа за справедливост е разрешен в съответствие с установената съдебна практика. За да определи обезщетение в размер на 60000 лева, въззивният съд е изследвал всички обстоятелствата, имащи отношение към размера на дължимото обезщетение, каквито са характера и тежестта на претърпяната травма, настъпилите в резултат на травмата необратими увреждания, периодът, през който ищецът е търпяла болки и страдания, както и високият им интензитет, необходимостта да се съобразява с ежедневните битови неудобства, високият процент трайно намалена работоспособност, налагащ ограничения и в социалния му живот, съобразявайки размера на обезщетението и със социално-икономическите условия в страната. В съответствие с т. 19 от ТР на ОСГК № 1 от 04.01.2001 г. по т.д. №1/2000 г. и съобразявайки правилото на чл. 269 ГПК, въззивният съд е формирал собствени фактически и правни констатации, обосновавайки изводите си за наличие на причинно следствена връзка между претърпяната трудова злополука и настъпилите за ищеца неимуществени вреди, както и относно размера на дължимото обезщетение, определен при спазване критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Не е налице и противоречие с установената практика на съдилищата при определяне на обезщетенията за обезвъзмездяване на щети, причинени от трудова злополука. В приложените решения по гр.д. № 5015/2013 г. ІV г.о. ВКС; решение по гр.д. № 3625/2013 г. на Варненски окръжен съд; решение по гр.д. № 432/2013 г. на Ямболски окръжен съд и решение по гр.д. № 631/2013 г. на Старозагорски окръжен съд, обезщетенията за неимуществени вреди са определени въз основа на различни обстоятелства, имащи отношение към размера им – при различни по характер увреждания и настъпили за пострадалите негативни последици.
Не дават основание за допускане на касационно обжалване и изложените обстоятелства в жалбата на [фирма]. Съгласно чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е длъжен да изложи основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК, които са посочване на материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващите изводи на съда във въззивното решение, който въпрос е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. Изведеният от касатора въпрос следва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства – проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по делото, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това – т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009г. ОСГТК ВКС.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба, подадена от [фирма] не е изведен правен въпрос, от значение за изхода на делото. Изложените оплаквания за нарушение на материалния закон и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила съставляват касационни оплаквания по чл. 281 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК. Основания за допускане на касационно обжалване не могат, нито следва да бъдат изведени и от обстоятелствената част на изложението, съдържащо оплаквания срещу въззивното решение, без конкретен въпрос и без да се сочи кой от възприетите изводи на въззивния съд е в противоречие с практика на Върховния касационен съд.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4652 от 16.10.2015 година по гр.д. № 579/2015 година на Благоевградски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: