ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 235
гр. София, 09.04.2020 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: Елеонора Чаначева
Членове: Росица Божилова
Васил Христакиев
разгледа докладваното от съдията Христакиев т. д. № 1046 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 280 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника „Блаксии вю“ ЕООД срещу решение на Варненски апелативен съд, потвърждаващо първоинстанционното решение на Добрички окръжен съд, с което е изцяло уважен предявеният от „Банка ДСК“ ЕАД главен иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 44990 лв. обезщетение за вреди, настъпили в резултат на неизпълнение на задължения на ответника по сключен между страните договор за приемане на плащания с банкова карта чрез ПОС, с изложени оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със съответните последици.
Ищецът оспорва жалбата.
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че е налице виновно неизпълнение от страна на ответника на задълженията му по сключения между страните договор, изразяващо се в това, че в нарушение на уговореното в чл. 36 от Общите условия към договора при извършването на презгранична платежна операция (плащане на територията на България с кредитна карта, издадена от испанска банка) след предварителна авторизация за сумата от 10 лв. търговецът е приключил авторизацията за сумата 45000 лв., използвайки първоначално генерирания авторизационен код. В резултат на това неизпълнение и с оглед извършеното от испанската банка основателно оспорване на транзакцията за ищеца настъпила вреда, изразяваща се в преведената по сметка на търговеца сума при липсата на превод на сума в същия размер от банката-издател за сметка на картодържателя (с оглед по-късно извършеното възстановяване на суми от страна на ищеца към банката-издател).
Въззивният съд е намерил за неоснователно възражението на ответника за лошо водена от ищеца защита в процедурата по оспорване, приемайки, че допуснатото от ответника нарушение (приключване на транзакцията със сума, надвишаваща размера на предварителната авторизация) представлява изрично предвидено в правилата на МКО основание за валидно оспорване, за което е легитимирана и самата банка-издател, независимо от картодържателя, като в конкретния случай не се твърди да е била налице каквато и да било причина, която да се приеме за основателно защитно възражение на ищеца от кръга на изчерпателно уредените такива. Предвид самостоятелната легитимация на банката-издател за оспорване на транзакцията, съдът е приел за неотносимо обстоятелството, че транзакцията не е била оспорена от самия картодържател, оттук и за неоснователно аргументираното с това обстоятелство възражение на ответника.
Съдът също така е намерил за просрочени (като направени не с отговора на исковата молба) възраженията на ответника за насрещна неизправност на ищеца поради твърдяното неизпълнение на задължението на последния да обучи служители на ответника за работа с ПОС-терминала. Извода си е обосновал с обстоятелството, че още с исковата молба ищецът е представил писмено доказателство, установяващо изпълнението на това задължение, което доказателство ответникът не е оспорил своевременно.
За просрочено, като предявено едва с въззивната жалба, съдът е наверил и възражението, че банката не е блокирала операцията по реда на чл. 52, ал. 2 ЗПУПС.
За допускане на касационното обжалване ответникът поддържа да е налице произнасяне на въззивния съд по въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а именно:
– следвало ли е „Банка ДСК“ ЕАД да преведе сумата на IBERCAJA BANCO S. A., преди да се увери, че има достатъчна наличност по картата;
– следвало ли е сумата да стои блокирана по банковата сметка на „Блаксии вю“ ООД, докато „Банка ДСК“ ЕАД се увери, че има достатъчна наличност по картата;
– „Банка ДСК“ ЕАД трябвало ли е да предизвика процедура по арбитраж, а не да приема за зададено това, което е написала IBERCAJA BANCO S. A.;
– може ли без представени доказателства от страна на „Банка ДСК“ ЕАД за липсата на достатъчна наличност по картата и без да е установено това обстоятелство в съдебно заседание, а само от изявлението на третото лице – чуждестранна банка, да се съди за липсата на наличност.
Касационно обжалване не следва да се допуска.
На първо място, не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. Никой от поставените в изложението въпроси не е с правен характер съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК. Всички въпроси са фактически, отговорът им зависи от установените конкретни обстоятелства по делото и поради това същите са от значение за правилността на въззивното решение, която не е предмет на настоящата фаза на касационното производство.
Независимо от това, не са изложени каквито и да било аргументи относно специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не се твърди да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика, която следва да бъде изоставена. Не се поддържа също да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика. Не се обосновава и липса на практика на касационната инстанция, едновременно с непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която да налага създаването на практика. Аргументи в тази насока не са изложени, което е достатъчно основание да се откаже допускане на касационното обжалване.
С тези мотиви съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Не допуска касационно обжалване на решение № 15/14.01.2019 г. по т. д. № 541/2018 г. по описа на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: