О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№235
София, 24.02.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 10 февруари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело № 1792/2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С. Д. Г. от гр. С. чрез своя процесуален представител адвокат Г. В. е обжалвал решението на Софийския окръжен съд от 03.07.2009г по гр.д. № 324/2009г с което е отменено решението на Самоковския районен съд от 04.03.2009г по гр.д. № 22/2008г и вместо него е постановено ново решение. С него Окръжният съд отхвърлил исковете,предявени от С. Д. Г. на правно основание чл.344 ал.1 т.т.1, т2 и т.3 КТ срещу О. С. -за признаване за незаконно уволнението му,извършено със заповед № 155от 15.12.2007г на кмета на общината,за възстановяването на заеманата от преди уволнението длъжност „организатор временна заетост” и за присъждане обезщетение за времето през което е бил без работа поради незаконно уволнение в размер на 1 650 лева.
Софийският окръжен съд обезсилил решението в уважената част на иска над 1 650 лева до 2 079 лева и в тази част производството е прекратено.
В изложението към касационната жалба се поддържа,че при разрешаването на съществените за спора въпроси- от кога възниква потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение-от момента на връчване на предизвестието или от момента на връчването на заповедта за уволнение,По този въпрос и по въпроса за началната дата за възникване правото за прекратяване на трудовото правоотношение при хипотезата на чл.333 ал.1 КТ съществувала противоречива практика и в подкрепа на това касационният жалбоподател посочил 3 решения : Р № 206 от 29.02.2000 г по гр.д. № 617/98г ВС 3 Г. О., Р № 903 от 21 септември 1995г по гр-д. № 437/95г ВС 3 Г. О., и Р № 503/22.03.2001г по гр.д. № 1414/2000г ВКС,3 Г. О.
Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 ГПК,прие следното:
Ищецът С. Д. Г. по професия строителен инженер със специалност” топло газоснабдяване и вентилация”,видно от диплома на Московския институт по комунално стопанство с трудов договор от 01.11.2000г с О. С. постъпил на работа като технически сътрудник в „жилищно настаняване” за срок до 01.12.2000г. След това сроковете са били продължавани за същата длъжност и на 04.09.2002г О. С. сключила с него друг трудов договор пак със срок до 04.12..2002г но за изпълнението на други трудови задължения-той заел длъжността „организатор по временна заетост” която длъжност продължил да изпълнява и след изтичане на срочния договор,който се превърнал в безсрочен до издаването на заповед № 155 от 15.12.2007г,с която на основание чл.328 ал.1 т.3 от Кодекса на труда,било прекратено трудовото правоотношение поради намаляване обема на работа.
На 15 ноември 2007г на ищецът-касационен жалбоподател при отказ,удостоверен от двама свидетели,му е било връчено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение и след изтичане на 30 дневния срок по чл.326 ал.2 КТ е била издадена заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение ,получена от работника на 19.12.2007г видно от датата върху обратната разписка.
По делото е имало свидетелски показания на присъстващите служители при връчване на предизвестието за прекратяване на трудовия договор-вж.св.показания на Г. Г. и от тях е било установено,че тогава не е имало данни,че С. Д. е бил болен за което по-късно е бил представен болничен лист. Решаващият съд обсъдил и писмото на Агенцията за социално подпомагане до Кмета на О. С. ,че от 01.01.2008г съгласно чл.12в от Закона за социалната помощ,отпадали 974 лица-т.е. имало реално намаление обема на работа.
При тези данни,Софийският окръжен съд приел,че исковете са недоказани,че уволнението е било законно и че за това не може ищецът-жалбоподател да бъде възстановен на заеманата от преди уволнението длъжност и да му се изплати обезщетение за времето през което е бил без работа по чл.225 КТ.
При разрешаването на съществените въпроси-от кой момент се счита,че е прекратено трудовото правоотношение-от момента на връчване на предизвестието или от момента на връчване на заповедта,с която е прекратено трудовото правоотношение от работодателя-Софийският окръжен съд не е постановил решението си в противоречие с практиката на ВС и на ВКС-от момента на изтичане срока за предизвестие съгласно чл.335 ал.2 т.1 КТ.
А що се отнася до закрилата по чл.333 ал.1 т.4 КТ, в конкретния случай не е била налице хипотеза по този текст-чл.333 КТ. Работодателят не е бил длъжен да се съобразява с нещо,което към момента на отправеното предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение,не е съществувало.
Цитираните решения на ВКС се отнасят до други случаи и не са приложими към конкретното дело.
Върховният касационен съд счита,че не са налице основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 КТ и за това и на основание гореизложеното
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския окръжен съд от 03.07.2009г по гр.д. № 324/2009г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: