О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 235
София 18.03.2010
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 9 март 2010 година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 4285/08 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от адв. И в качеството му на пълномощник на Е. П. М. против решение № 104/ без датата/, постановено по гр.д. № 3365/05 г. на Софийски градски съд. С него е оставено в сила решение № 142 от 16.06.2005 г. по гр.д. № 6099/98 г. на Софийски районен съд, с което в производство по извършване на съдебна делба е постановено изнасяне на публична продан на допуснатия до делба недвижим имот, съставляващ дворно място с площ от 910 кв.м., находящо се в гр. С., с. Б., ул.”П” № 7, представляващо УПИ *Х- 1480 в кв. 32 по плана на гр. С., вилна зона Б. , заедно с построената в него двуетажна вилна сграда, мазе и гараж.
В жалбата са изложени доводи за нищожност на обжалваното решение поради неучастие в делбата на Н. С. М. , която като съпруга на наследодателя се легитимира като собственик на 4/6 ид. части от делбения имот. Сочи се, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване, тъй като е постановено в противоречие с ТР № 72/86 г. по въпроса за приложението и действието на чл. 75 и чл. 76 ЗН.
Ответницата по жалбата В. С. К. чрез своя процесуален представител адв. Р. С. К. в писмен отговор изразява становище, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като взе предвид данните по делото във връзка с наведените от касатора доводи, намира:
За да се допусне касационно обжалване на въззивно решение законът – чл. 280, ал.1 ГПК, изисква да е налице произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусляващ изхода на спора, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, разрешаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Повдигнатите от жалбоподателката материалноправни въпроси по приложението на чл. 75, ал.2 и чл. 76 ЗН не са разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК. На първо място следва да се посочи, че с ТР № 1/ 2004 г. на ОСГК на ВКС се изостави разбирането, възприето в ТР № 72/ 86 г., на което се позовава жалбоподателката, според което уредената в чл. 76 ЗН недействителност е абсолютна и се възприе становище, че се касае за относителна недействителност, която може да се релевира от сънаследник само в първата фаза на делбата, тъй като спорът по чл. 76 ЗН се явява преюдициален по отношение на спора за собственост в делбения процес. Влязлото в сила решение по чл. 282, ал. 1 ГПК / отм./ разрешава със сила на пресъдено нещо въпроса между кои лица следва да се извърши делбата и преклудира непредявеното правоизключващо възражение по чл. 76 3Н. В производството по извършване на делбата съдът е обвързан от решението по допускане както по отношение на имотите, признати за съсобствени, така и по отношение на съделителите и техните права в съсобствеността.
В случая въззивният съд се е съобразил с дадените в ТР № 1/ 2004 г. на ОСГК на ВКС указания и постоянната съдебна практика. С влязлото в сила решение от 05.08.2003 г. по гр.д. № 3834/2000 г. на Софийски градски съд е допусната делба на недвижимия имот между В. В. М., Е. П. М., Е. Е. М. и В. С. К.. Съдът е съобразил, при липса на възражение по чл. 76 ЗН, материалноправният ефект на извършената от Н. С. М. преди предявяване на иска за делба разпоредителна сделка, с която е прехвърлила своята част на В. В. М. и Е. Е. М. и е постановил решението по допускане на делбата между лицата, които се легитимират като съсобственици на делбения имот към този момент. Това решение е влязло в сила и е задължително за съда във фазата по извършване на делбата.
По изложените съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, тъй като не са налице предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* постановено по гр.д. № 3365/05 г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: