Определение №236 от 10.6.2016 по гр. дело №4069/4069 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 236

гр. София, 10.06.2016 г.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на девети май две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА

като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гр. дело № 1759 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството e по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№ 2077 от 09.02.2016 г., подадена от Х. Х. А. чрез адвокат З. К. от АК – Б. против въззивно решение № ІV-158 от 23.12.2015 г. на Окръжен съд – Бургас, ГК, постановено по в.гр.д. № 1210/2015 г.
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Съдържа доводи за недопустимост и неправилност на решението. Представено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което е изпълнено и изискването по чл. 284, ал. 3 ГПК.
Ответниците по касация З. А. М., Е. А. Ю., Е. М. С., А. Е. М., А. Е. М., Г. Е. Х. и Ф. Е. М. чрез адвокат чрез адв.С. К. от АК – Б. са депозирали отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който поддържат, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и че касационната жалба е неоснователна по същество.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното въззивно решение е обезсилено Решение № 63 от 11.05.2015 г., постановено по гр.д.№ 497/2014 г. по описа на РС – гр. Айтос в частта, с която съдът е отхвърлил иска по чл. 124, ал. 1 ГПК и по чл. 108 ЗС за претендираната от починалия в хода на делото първоначален ищец М. Е. М. 1/24 ид.ч. от процесния имот, както и в частта, с която съдът е отхвърлил иска по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на нотариален акт № 101, том ІІ, нот.дело № 214 от 12.04.2011 г. на нотариус Б. Д., рег. № 324 с район на действие Районен съд –Айтос за 1/24 ид.ч. и е прекратил производството в тази му част на основание чл. 233 ГПК. Първоинстанционното решение е отменено в останалата част, като вместо това е прието за установено по отношение на Х. Х. А., че ищците З. А. М., Е. А. Ю., Е. М. С., А. Е. М., А. Е. М., Г. Е. Х. и Ф. Е. М. са собственици на основание наследство и изтекла придобивна давност на идеални части от празно дворно място с площ от 532 кв.м., находящо се в [населено място], [община], област Б., представляващо неурегулиран поземлен имот с пл. № 110 по неодобрен кадастрален план на селото, при граници: улица и поземлени имоти пл. № 108, пл. № 109, пл. № 11 и пл. № 113, както следва: ? ид.ч. за ищцата З. А. М., ? ид.ч. за ищцата Е. А. Ю., 1/24 ид.ч. за Е. М. С., 1/24 ид.ч. за А. Е. М., 1/24 ид.ч. за А. Е. М., 1/24 ид.ч. за Г. Е. Х. и 1/24 ид.ч. за Ф. Е. М., като на основание чл. 108 ЗС Х. Х. А. е осъден да предаде владението на посочените идеални части от имота на изброените ищци. На основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен Нотариален акт № 101, том ІІ, нот.дело № 214 от 12.04.2011 г. на нотариус Б. Д. (рег. № 324 с район на действие Районен съд – Айтос) до размера от 17/24 ид.ч. от процесния имот.
Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа по поставени въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, първият от които е „Допустими ли са съдебните решения на първоинстанционния и въззивния съд, постановени без участието на необходим по делото другар, какъвто се явява неучаствалата съпруга ?”. Посоченият въпрос касае допустимостта на въззивното решение, като произнасянето на въззивния съд е в противоречие с Р № 431 от 08.11.2010 г. по гр.д.№ 439/2010 г., ВКС, ІІ г.о. и т. 6 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК (посочена от касатора задължителна съдебна практика). Следователно е налице предпоставка за допускане на касационното обжалване, за да се провери допустимостта на въззивното решение при условията на чл. 281, т. 2 ГПК и с оглед т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. Това прави безпредметно обсъждането дали са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК по отношение на останалите поставени с изложението въпроси, касаещи съществото на спора.
При допускане на касационното обжалване, страната касатор дължи внасяне на държавна такса, която в случая възлиза на сумата 40 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба с вх.№ 2077 от 09.02.2016 г., подадена от Х. Х. А. чрез адвокат З. К. от АК – Б. против въззивно решение № ІV-158 от 23.12.2015 г. на Окръжен съд – Бургас, ГК, постановено по в.гр.д. № 1210/2015 г.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на

………………………………… 2016 година , за която дата страните да се призоват по реда на чл.289 ГПК.

На касатора Х. Х. А. чрез адвокат З. К. от АК – Б. да се съобщи задължението в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по депозитната сметка на ВКС държавна такса в размер на 40 (четиридесет) лева, като при неизпълнение на задължението за внасяне на държавна такса производството по делото ще бъде прекратено.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: