3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 236
гр. София, 11.05.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 183 по описа за 2015г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. Т. П. в качеството му на [фирма] срещу определение от 16.10.2014г. по т.д. № 2505/2014г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав, с което е оставена без уважение молбата му за освобождаване от държавна такса.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като дължимата държавна такса е непосилна за него в качеството му на физическо лице и едноличен търговец. Твърди, че от години не извършва търговска дейност и съответно не кумулира никакви доходи. Излага твърдения, че в резултат на действията на ищеца се увеличават задълженията му към трети лица, предоставили свои имоти за обезпечаване на задълженията му, както и са запорирани всичките му сметки. Поддържа, че е с влошено здравословносъстояние. Излага съображения, че търговският закон не придава статут на юридическо лице на едноличния търговец и той си остава физическо лице с разширена правосубектност, тъй като осъществява търговска дейност. Поради това счита, че разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК е относима и следва да се приложи и към физическо лице – едноличен търговец, още повече, че в случая поради липсата на търговска дейност държавната такса следва да се заплати от физическото лице.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.2 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С молба вх. № 11673 от 14.10.2014г. [фирма] е направил искане за освобождаване от държавна такса в размер на 10 000 лева, дължима по подадената от него въззивна жалба срещу решение № 2 от 02.01.2014г. по т.д. № 7993/2013г. по описа на СГС. В молбата са изложени твърдения, че с оглед размера й определената държавна такса е непосилна за него, тъй като от години не извършва търговска дейност и не кумулира доходи. Изложил е съображения за относимост на разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК и към физическо лице – едноличен търговец.
С обжалваното определение Софийски апелативен съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, но доколкото в случая молбата е подадена от лице, регистрирано като едноличен търговец, не е налице предвидената от закона хипотеза за освобождаване от държавна такса, относима само към физическите лица и то при наличие на предвидените в чл.83, ал.2, т.1-7 изисквания. Поради това е оставил без уважение молбата за освобождаване от държавна такса.
Обжалваното определение е правилно.
Разпоредбата на чл.83, ал. 2 ГПК е приложима само по отношение на физически лица при наличие на предвидените в т.1-т.7 предпоставки. В случая молбата за освобождаване от държавна такса е подадена от жалбоподателя в качеството му на търговец, поради което посочената разпоредба се явява неприложима. Липсата на достатъчно средства за погасяване на задължения от регистрирани като търговци лица /ЕТ или юридически лица/, в това число на задължения за държавни такси и разноски, предполага изпадането им в състояние на неплатежоспособност, което може да се установи само в производството по несъстоятелност. В тази хипотеза е предвидено освобождаването им от предварително внасяне на държавна такса – чл.620, ал.1 ТЗ. Изложените съображения обосновават извода, че разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК е неприложима по отношение на физически лица, осъществяващи търговска дейност, и не е налице основание за разширителното й тълкуване
По изложените съображения следва да се приеме, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 16.10.2014г. по т.д. № 2505/2014г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: