4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 236
С., 11.06. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми юни, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1633 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. М. С. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Г. М. от АК-С., против въззивно решение от 15.04.2011 г., постановено по в.гр.д. № 485/2010 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-а въззивен състав, в частта му, с която е отхвърлен искът на касатора срещу Професионална гимназия по ветеринарна медицина „Проф. д-р Д. Д.” [населено място], с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност в резултат на незаконното уволнение.
Постъпила е касационна жалба и от Министерството на земеделието и храните [населено място], чрез процесуалния си представител юриск. Т. В. срещу същото въззивно решение в частта му, с която на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ Професионална гимназия по ветеринарна медицина „Проф. д-р Д. Д.” [населено място] е осъдена да заплати на касатора сума в размер на 1 873,38 лв., представляваща обезщетение за принудителна безработица в резултат на незаконното уволнение, за периода от 18.09.2006 г. до 21.02.2007 г., със законните последици.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът С. поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно е отхвърлен искът по чл. 344, ал. 1, т. т. 2 КТ, съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, разрешаването на който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поставеният правен въпрос е за приложимостта на презумпцията по чл. 69, ал. 1 КТ относно трудовите правоотношения, възникнали въз основа на конкурс.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът МЗХ поддържа, че въззивното решение в частта му, с която е уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ е неправилно, като съдът се е произнесъл по правен въпрос, а именно кой е надлежния ответник по исковете по чл. 344, ал. 1 КТ, предявени от работник или служител, чийто договор е сключен при условията на чл. 61, ал. 2, изр. 1 КТ, разрешаването на който твърди, че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание за допускане до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по касационните жалби Министерство на образованието и науката [населено място] не изразява становище по тях в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба на С. М. С. от [населено място] е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяем иск за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
Касационната жалба на Министерство на земеделието и храните [населено място] е процесуално недопустима, тъй като за касатора липсва правен интерес от обжалване на въззивното решение, тъй като по отношение на него предявените искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1 КТ, в т.ч. и искът по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, са отхвърлени, поради липса на пасивна материалноправна легитимация, поради което жалбата следва да бъде оставена без разглеждане.
За да отхвърли предявеният иск за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, въззивният съд е приел, че в случая макар уволнението на касатора-ищец е признато за незаконно и искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уважен, тъй като трудовото правоотношение е било срочно и към момента на постановяване на решението срокът на договора е изтекъл, касаторът не може да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност. В тази връзка съдът е приел, съобразявайки задължителните указания на ВКС, дадени с отменителното му решение за характера на трудовото правоотношение, възникнало въз основа на конкурс между касатора С. и П. „Проф. д-р Д. Д.” [населено място], че процесния трудов договор е сключен за определен срок, а именно – до провеждане на нов конкурс и тъй като такъв е проведен и спечелен от Г. Г., с който е подписан трудов договор на 14.04.2008 г., към момента на постановяване на въззивното решение е настъпило основанието за прекратяване на трудовия договор с ищеца.
На поставения правен въпрос от жалбоподателя е даден отговор в решение № 840 от 29.12.2009 г. по гр.д. № 3405/2008 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, постановено в производство по реда на чл. 290 ГПК, а именно – в случаите, когато конкурсът е обявен по решение на работодателя е приложима разпоредбата на чл.69, ал. 1 КТ. Работодателят разполага с правото да оттегли решението си за провеждане на нов конкурс за длъжността, при което трудовото правоотношение на заемащия я въз основа на предходен конкурс служител, продължил да работи повече от пет дни след изтичане на уговорения в споразумението по чл. 107 КТ срок, се превръща в безсрочно на основание чл. 69, ал. 1 КТ. Когато обаче длъжността се заема чрез конкурс по силата на закона, какъвто е случая, при който длъжността директор на държавно или общинско училище се заема чрез конкурс по силата на чл. 37, ал. 6 З. и чл. 148, ал. 1 П., разпоредбата на чл. 69, ал. 1 КТ е неприложима. В този случай времетраенето на трудовото правоотношение е винаги с определен срок, който е до провеждане на нов конкурс за длъжността, предвид което правоотношението не може да се трансформира в безсрочно. В съответствие с този отговор на правния въпрос е и постановеното въззивно решение в обжалваната му от ищеца част. Ищецът е заемал длъжността директор на П. „Проф. д-р Д. Д.” [населено място], като след 30.07.2006 г. по силата на закона е проведен конкурс за заемане на тази длъжност, обявен на 29.01.2008 г. и спечелен от Г. Г., с който е подписан трудов договор на 14.04.2008 г., поради което към момента на постановяване на въззивното решение е настъпило основанието за прекратяване на трудовия договор с ищеца по делото и същият не може да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, което прави искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ неоснователен. По поставения материалноправен въпрос е налице задължителна съдебна практика, което изключва приложението на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК като основание за допускане на касационното обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 15.04.2011 г., постановено по в.гр.д. № 485/2010 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-а въззивен състав, в частта му, с която е отхвърлен искът на С. М. С. от [населено място] срещу Професионална гимназия по ветеринарна медицина „Проф. д-р Д. Д.” [населено място], с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, по касационната жалба с вх. № 45391 от 18.05.2011 г. на С. М. С. от [населено място].
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба с вх. № 48497/28.05.2011 г. на Министерство на земеделието и храните [населено място] срещу въззивно решение от 15.04.2011 г., постановено по в.гр.д. № 485/2010 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-а въззивен състав, в частта му, с която на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ Професионална гимназия по ветеринарна медицина „Проф. д-р Д. Д.” [населено място] е осъдена да заплати на С. М. С. от [населено място] сума в размер на 1 873,38 лв., представляваща обезщетение за принудителна безработица в резултат на незаконното уволнение, за периода от 18.09.2006 г. до 21.02.2007 г., със законните последици
Определението е окончателно в частта му, с която не е допуснато касационното обжалване по касационната жалба на С. М. С. от [населено място], а в частта му, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на Министерство на земеделието и храните [населено място] може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: