О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 236
`
гр. София, 12.10.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1488/2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище в [населено място] срещу въззивно решение № 829 от 04.10.2017 г., постановено по т. д. н. № 1196/2017 г. на Софийски апелативен съд, 6 състав. С посоченото решение е обезсилено решение № 345 от 17.02.2017 г. по т. д. н. № 898/2016 г. на Софийски градски съд, с което е обявена неплатежоспособността с начална дата 31.12.2012 г. на [фирма] и е открито производство по несъстоятелност на дружеството с последиците по чл.630, ал.1 ТЗ, и е прекратено производството по делото.
Касаторът твърди, че е кредитор на [фирма] с вземания, произтичащи от договор за покупко – продажба и доставка от 01.01.2013 г., които са предявени по реда на чл.685 ТЗ след вписване в търговския регистър на решението за откриване на производство по несъстоятелност. Поддържа, че макар да не е участвал като страна в първоинстанционното и във въззивното производство и да не попада сред субектите, посочени в чл.613а, ал.2 ТЗ, качеството му на кредитор с предявено в срок вземане го легитимира да обжалва с касационна жалба решението на въззивния съд, с което е обезсилено постановеното от първата инстанция решение по чл.630, ал.1 ТЗ. По същество излага подробни оплаквания за недопустимост и за неправилност на обжалваното решение и прави искане за неговото обезсилване или отмяна с произтичащите от това последици.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответниците по касация [фирма] и [фирма] оспорват допустимостта на касационната жалба с възражения, че дружеството – касатор не е участвало като страна в първоинстанционното и във въззивното производство, поради което не е легитимирано да обжалва постановеното по делото въззивното решение. При условията на евентуалност поддържат становища за недопускане на решението до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото намира, че макар да е подадена в преклузивния срок по чл.633, ал.1 ТЗ, касационната жалба е процесуално недопустима по следните съображения :
Право да обжалват съдебното решение имат страните по делото и по изключение – трети неучаствали в делото лица, на които законът изрично признава право на жалба. Изключение от правилото, че правото на жалба принадлежи на страните по делото, е уредено в чл.613а, ал.2 ТЗ, според който решенията по чл.630 и чл.632 ТЗ могат да се обжалват и от трети лица, които имат вземане, произтичащо от влязло в сила съдебно решение или от влязъл в сила акт, установяващ публичноправно задължение, както и от трети лица, които имат вземане, обезпечено със залог или ипотека, вписани в публичен регистър преди датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност. От заглавието на текста на чл.613а ТЗ „Обжалване на решенията и определенията на окръжния съд” следва извод, че съдържащата се в чл.613а, ал.2 ТЗ уредба се отнася само до правото на третите лица да подадат въззивна жалба срещу решението на окръжния съд по чл.630 или чл.632 ТЗ. В Търговския закон няма разпоредба, предвиждаща процесуална възможност трети лица, които не са участвали като страна във въззивното производство за обжалване на решението по чл.630 и чл.632 ТЗ, да подадат касационна жалба срещу решението на въззивния съд и по този начин да придобият качеството на страна по делото за пръв път пред касационната инстанция. При липса на изрична уредба в тази насока за касационното обжалване е приложимо общото правило, че право на касационна жалба имат само лицата, които са участвали като страни в разглеждането на делото от въззивната инстанция. В този смисъл е и трайната практика на ВКС, обективирана в определение № 335/04.05.2011 г. по т. д. № 330/2011 г. на І т. о., определение № 196/22.06.2012 г. по т. д. № 5050/2012 г. на І т. о., определение № 153/27.05.2013 г. по т. д. № 1671/2013 г. на І т. о., определение № 95/03.05.2017 г. по ч. т. д. № 1381/2017 г. на ІІ т. о. и потвърденото с него определение № 95/03.05.2017 г. по т. д. № 103/2017 г. на І т. о., определение № 278/17.05.2017 г. по ч. т. д. № 821/2017 г. на ІІ т. о.
Производството по т. д. н. № 898/2017 г. е образувано пред Софийски градски съд по молба на [фирма] за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма]. Касаторът [фирма] не е участвал като страна по делото в производството пред първоинстанционния съд, не е обжалвал с въззивна жалба решението по чл.630 ТЗ /като не твърди да отговаря на критериите на чл.613а, ал.2 ТЗ/ и не е бил страна в производството пред Софийски апелативен съд, в което е постановено обжалваното с касационната жалба въззивно решение. След като не е бил страна във въззивното производство, касаторът не е легитимиран да обжалва решението на въззивния съд и подадената от него касационна жалба е недопустима.
Настоящият състав на ВКС не възприема доводите на касатора, че правото да подаде касационна жалба срещу въззивното решение произтича от качеството му на кредитор с предявено по реда на чл.685 ТЗ вземане към длъжника и от обвързващото действие на решението по чл.630 ТЗ. Законодателят не е счел за необходимо да уреди право на касационна жалба в полза на трети лица, които претендират да са кредитори на длъжника /включително в хипотезите на чл.613а, ал.2 ТЗ/, но не са взели участие във въззивното производство за обжалване на решението на окръжния съд по чл.630 или чл.632 ТЗ. Отсъствието на правна уредба изключва процесуалната възможност посочените трети лица да обжалват решението на въззивния съд, дори то да е неблагоприятно за тях.
По изложените съображения касационната жалба на [фирма] срещу решението на Софийски апелативен съд по т. д. н. № 1196/2017 г. следва да бъде оставена без разглеждане.
Разноски не са претендирани от ответниците по касация и не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма] с ЕИК[ЕИК] със седалище [населено място] срещу решение № 829 от 04.10.2017 г., постановено по т. д. н. № 1196/2017 г. на Софийски апелативен съд, 6 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС, Търговска колегия, в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :