О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 236
София 15.03.2011
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 8 март 2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ц. гр.д. № 29/2010 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Й. К. М., Х. Б. К./ починал след подаване на касационната жалба и на основание чл.227 ГПК заместен от своите наследници С. С. К., Т. Х. К. и Б. Х. К./, М. Б. Т., С. Б. П., В. Б. П., Л. П. А., Г. П. А. и С. П. К. чрез техния процесуален представител адв. А. А.- Т. против решение № 229 от 15.09.2008 г. по в.гр.д. № 1364/07 г. на Благоевградския окръжен съд. С него е оставено в сила решение № 3687 от 09.08.2007 г. по гр.д. № 508/2006 г. на Благоевградския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от касаторите против Х. Г. А. иск с правно основание чл. 97, ал.1 ГПК/ отм./ за установяване правото им на собственост като наследници на К. А. Л. върху нива с площ от 1.2 дка в землището на[населено място], м.” Баларбаши- Р”, заснета като имот № 7791 по плана на ІV микрорайон на Б.. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение като постановено в нарушение на материалния закон и на съществени процесуални правила при преценка на доказателствата по делото. Касаторите поддържат, че въззивният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е изгнорирал някои от тях, а изводите му са едностранчиви и неаргументирани.
Считат, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е разрешаван противоречиво от съдилищата и същевременно е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, както и че решението е постановено в противоречие с основни принципи, залегнали в ППВС № 4/78 г. Посочват, че поради липсата на подробно изложени мотиви въззивното решение не може да бъде сравнявано други решения на съдилищата, постановени по сходни казуси.
Ответникът по касация Х. Г. А. не е взел становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе относно допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
Жалбоподателите са наследници на К. А. Л., поч. през 1968 г. От фактическа страна по делото е установено, че със свое решение № 1589 от 27.03.2003 г. ОСЗГ[населено място] е възстановила на наследниците на Коте Л. в съществуващи/ възстановими/ стари реални граници собствеността върху нива с площ 1.200 дка в м. “Баларбаши-Р” в землището на[населено място], съставляваща имот пл.№ 7791 от неодобрен кадастрален план. Решението е издадено въз основа на решение № 829 от 12.08.2002 г. по гр.д. № 732/2000 г. на Благоевградския окръжен съд, с което на основание чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ по иск от Й. К. М., С. К. А., Х. Б. К., Л. П. А., Г. П. А. и С. П. К. е било признато за установено по отношение на Д. С. М., че наследодателят на ищците К. А. Л., към момента на образуване на ТКЗС е бил собственик на нива с площ 1.200 дка в м.”Баларбаши”. През 1997 г., преди предявяване на иска по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, Д. М. продала на ответника по настоящото дело Х. Г. А. недвижим имот, представляващ нива с площ 1.640 дка в м. ”Баларбаши- Р”, съставляващ имот пл.№ 7791 от кадастрален план, изработен през 1996 г., като се е легитимирала с нотариален акт от 1997 г. за собственост на имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд, упражнявайки косвен съдебен контрол върху решение № 1589 от 27.03.2003 г. на ОСЗГ- Б., на което ищците са основали правата си, е направил извод, че същото не ги легитимира като собственици на процесния недвижим, тъй като той не е идентичен с притежавания от техния наследодател Коте Л. преди образуване на ТКЗС земеделски имот, за който са представените по делото писмени доказателства. Изводът е основан на заключението на тройна съдебно- техническа експертиза, която след съпоставка на границите на имотите в м.”Баларбаши”, посочени в подадената от Коте Л. опис- декларация за влизане в ТКЗС с границите на възстановения имот, е посочила, че няма съвпадение. Въззивният съд е обсъдил и направеното от ответника Х. А. възражение за придобиване на правото на собственост по давност и е намерил същото за основателно по съображения, че дори и ответникът да е закупил имота от несобственик, е бил добросъвестен владелец и в негова полза е изтекла кратката петгодишна придобивна давност.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК не е формулиран правния въпрос от значение за изхода на делото, разрешен от въззивния съд, по който се търси произнасяне от касационното инстанция, както и не са обосновани основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК въпреки предоставената за това възможност на жалбоподателите от страна на въззивния съд в изпълнение на указанията на ВКС, дадени с определение № 144 от 29.09.2009 г. И в повторно подадените касационна жалба и изложение към нея са изложени общи мотиви и тероретични постановки относно предпоставките за допускане на касационно обжалване, без да се свържат с конкретиката на разрешения от въззивния съд правен спор. Представена е практика на ВКС –Постановление № 4/78 г. на Пленума на ВС, тълкувателно решение № 65/76 г. на ОСГК, решение № 3/94 г. по гр.д. № 2/94 г. на Пленума на ВС, решение № 2419 от 13.10.1960 г. по гр.д. № 3461/60 г. на І г.о, решение № 1064 от 03.04.1969 г., общото между които е, че третират някои въпроси на придобивната давност при действието на ЗРПВПВННИ/ отм./ и ЗСГ/ отм./, без да е обоснована относимостта на тази практика към настоящото дело.
Съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалният въпрос, като обща предпоставка за достъп до касационното обжалване, е винаги конкретен, включен в предмета на делото и обуславя пряко или косвено решаващите изводи по спора. Касационната инстанция няма задължение да извлича въпрос от доводите в касационната жалба и изложението към нея. Посочването му е вменено в задължение на жалбоподателя, който, съгласно чл. 284, ал.3, т.1 ГПК следва да представи точно и мотивирано изложение на основанията за касационно обжалване. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, по който въззивния съд се е произнесъл, както е в настоящия случай, е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, тъй като не са налице законовите предпоставки за това по чл. 280, ал.1 ГПК
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 229 от 15.09.2008 г. по в.гр.д. № 1364/07 г. на Благоевградския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: