3
гр. д. № 3042/2014 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 236
София, 16.07.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на осми юли две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 3042/2015 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение от 24.12014 г. по гр. д. № 655/2014 г. Софийски окръжен съд е отменил обжалваното пред него решение по гр. д. № 262/2014 г. на Ихтимански районен съд в частта, с която е допусната делба между Б. К. и А. С. на апартамент, намиращ се на първия етаж, в двуетажната жилищна сграда, построена в УПИ Х-387, в кв. 90 по плана на в [населено място], с административен адрес [улица] е решил спора по същество като е отхвърлил предявения от А. Н. С. срещу Б. К. иск за делба на този апартамент с прилежащите му идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж.
Недоволна от решението е останала ищцата по иска А. С. и в срока по чл. 283 ГПК го обжалва с доводи за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон.
В изложението към касационната жалба се иска допускане на касационна проверка по въпросите, по които е била допусната такава на въззивно решение по гр. д. № 796/2012 г. на Софийски ОС с определение № 619 от 10.12.2013 г. по гр. д. № 5113/2013 г. на ВКС, І г. о. Тези въпроси са: а – определена или определяема е цената в предварителния договор, ако в него не е уговорен начинът, по който тя ще бъде определена; б – дали разпоредбата на чл. 130, ал. 1 ЗЗД е приложима , в случай че в един предварителен договор не е уговорен механизъм за определяне на окончателната цена и може ли продавачът по същия да определи едностранно продажната цена; в – коя от страните по договора има качеството на длъжник с оглед евентуалното приложение на чл. 130, ал. 1 ЗЗД; г – при наличие на два договора, инкорпорирани в един и същ нотариален акт, единият от които е договор за учредяване право на строеж, не следва ли да се изследва общата воля на страните, изразена и в двата договора, за да може съдът да изведе правилен извод относно възмездност или безвъзмездност при учредяване на правото на строеж; д – не са ли взаимно свързани и обусловени един от друг два договора, инкорпорирани в един и същ нотариален акт и не следва ли да се тълкуват и двата договора в тяхната съвкупност при решаването на конкретен казус.
Настоящият съдебен състав при служебна справка констатира, че с определение № 309 от 06.06.2013 г. по гр. д. № 2414/2013 г. на ВКС, І г. о. не е допуснал до касационна проверка обжалваното въззивно решение от 19.12.2012 г. по гр. д. № 753/2012 г. на Софийски ОС, с което е отхвърлен предявения от касаторката против М. М. Г. иск за делба на втория етаж на същата двуетажната жилищна сграда, с приземен и тавански етаж, застроена на 109 кв. м., който етаж съставлява самостоятелно жилище, както и на съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху 346/630 ид. ч. от дворното място, с площ от 630 кв. м., в което е построена сградата, съставляващо УПИ Х-387 от кв. 90 по плана на [населено място].
Искането за допускането до касационна проверка предмет на гр. д. № 2414/2013 г. е било по разрешените от въззивния съд въпроси: – нищожен ли е договорът за отстъпване право на строеж поради липса на основание, което се обуславя с липсата на уговорка за насрещна престация (чл. 26, ал.2, пр. 4 ЗЗД); – нищожен ли е същия договор поради липса на съгласие (чл. 26, ал.2, пр. второ ЗЗД) тъй като постигнатата воля е за възмездно учредяване на правото на строеж, а крайният резултат от сделката, така както е вписана волята в нот. акт, е липса на насрещна престация за учредителя на правото на строеж; – трябва ли да се изследва цялостната обща воля на страните, изразена в нотариалния акт, който инкорпорира два договора – за учредяване право на строеж и предварителен договор за прехвърляне на обект от бъдещия строеж на учредителя.
От събраните доказателства по гр. д. № 655/2014 г. на Софийски ОС се установява, че след построяването на източната сграда близнак, за което С. е учредила право на строеж на М. Г. с договора, прогласяване нищожност на който се иска, той е продал апартамента на първия жилищен етаж на ответницата по иска за делба Б. К..
С постановеното определение по чл. 288 ГПК по гр. № 2414/2013 г. същият състав на ВКС е взел отношение по същия договор за суперфиция, в който е инкорпориран и предварителен договор за продажба на недвижим имот, валидността на който касаторката оспорва с възражение, както и по същите въпроси за допускане до касационна проверка. Това обстоятелство би породило съмнение за предубеденост при разглеждане на идентичния в частта относно валидността на договора за суперфиция спор. За да се избегне пораждане на съмнение в обективността и безпристрастността на съда, настоящият състав намира за правилно да се отведе от разглеждане на делото на основание чл. 23, ал. 1, т. 6 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОТВЕЖДА на основание чл. 22, ал.1, т. 6 ГПК съдиите Жанин Силдарева, Дияна Ценева и Бонка Дечева от разглеждането на гр.д. № 3042/2015 г. по описа на ВКС, І г. о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: