Определение №236 от 17.4.2015 по гр. дело №1639/1639 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 236

София, 17.04.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:

Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1639 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
С решение от 10.11.14г. по в.гр.д.№4121/14г. на Софийски градски съд, постановено при повторно разглеждане на делото от въззивната инстанция, е отменено решението от 07.03.2011г. по гр.д.№19009/10г. на СРС, 62 с-в, и е отхвърлен предявеният от Х. В. Г. срещу П. С. Р. иск по чл.30, ал.1 ЗН за намаляване на саморъчното завещание от 05.08.2007г. на Л.-М. Д. М.-Г. и за възстановяване на запазената част на ищеца от наследството на завещателката.
Въззивният съд е приел, че ищецът е съпруг и единствен наследник на починалата Л.-М. Д. М.-Г., а ответницата е дъщеря на нейна първа братовчедка и е извън кръга на лицата по чл.9 ЗН, които са призовани към наследяване. Със саморъчно завещание от 05.08.2007г. Л.-М. Д. М.-Г. е завещала на ответницата П. С. Р. цялото си движимо и недвижимо имущество, като е изброила апартамент в [населено място], [улица], ет.2; ? ид.част от имот в [населено място] село, Т. и движимите вещи, намиращи се в апартамента. Ищецът не е приел по опис наследството на починалата си съпруга в тримесечния срок по чл.61, ал.1 СК. Във връзка с упражняване на правото му по чл.30, ал.1 ЗН това обстоятелство би имало значение само ако завещанието е частно, съгласно т.4 на ТР №3/19.12.13г. на ОСГК на ВКС, с което е дадено тълкуване на разпоредбата на чл.30, ал.2 ЗН. Изпълнявайки указанията в отменителното решение на ВКС, въззивният съд е събрал доказателства за обема на наследственото имущество на завещателката. Приел е за установено, че освен изброените в завещанието движими и недвижими вещи, наследството включва срочен депозит в размер на 62,46лв.; спестовен влог за сумата 5777,41 лв. и депозитна сметка за сумата 506,02 щ.д., лек автомобил „Фиат 850”, спрян от движение, както и възстановена земеделска земя от 6,000 дка в землището на [населено място], общ. С.. При тези данни съдът е направил извод, че се касае за частно завещание и в този случай, съгласно чл.30, ал.2 ЗН, ищецът трябва да е приел наследството по опис в установения в закона срок, за да може да бъде уважен искът му за възстановяване на запазената част от наследството. Тъй като това условие не е налице, искът е отхвърлен.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищеца. Той счита, че при тълкуване на завещанието въззивният съд не е отчел употребения в него израз, според който завещателката оставя на ответницата цялото си недвижимо и движимо имущество. При наличието на такова изрично волеизявление завещанието следвало да се тълкува буквално. Обстоятелството, че в завещанието са изброени отделни недвижими имоти и движими вещи, не можело да игнорира волята на завещателката да се разпореди с цялото си имущество.
В изложението към жалбата се поддържа твърдение за противоречие между обжалваното въззивно решение и решение №855/11.12.2010г. по гр.д.№1497/09г. на ВКС, І ГО, постановено в производство по чл.290 ГПК, по въпроса за тълкуването на завещанието – дали то е универсално или представлява завет.
Ответникът в производството П. С. Р. оспорва жалбата. Счита, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество от ВКС. Позовава се на обстоятелството, че въззивният съд е действал в съответствие със задължителните указания, дадени с отменителното решение на ВКС, а освен това самият жалбоподател не е счел завещанието за универсално, след като се е разпоредил с влоговете на наследодателката и се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост на свое име за земеделската земя в [населено място]. Претендира присъждане на разноски.
Върховният касационен съд приема, че не е налице основанието по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Според т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда.
В настоящия случай въззивният съд се е произнесъл по въпроса за тълкуването на завещанието, но това произнасяне е предопределено от задължителните указания, дадени с отменителното решение на ВКС. Според тези указания вторият въззивен състав, на когото делото се връща за ново разглеждане, е следвало да събере доказателства за обема на наследственото имущество към момента на откриване на наследството и в зависимост от фактите, които бъдат установени, да прецени дали завещанието е универсално или частно. Според изричната разпоредба на чл.294, ал.1 ГПК и според практиката на ВКС по чл.290 ГПК, изразена например в решение №162 от 24.09.2013г. по гр.д.№447/12г. на І ГО; решение №84 от 25.03.13г. по гр.д.№847/12г. на ІІ ГО; решение №740 от 26.10.2010г. по гр.д.№1935/09г. на І ГО и др., указанията на ВКС по прилагането и тълкуването на закона, дадени с отменителното му решение, са задължителни за въззивния съд. Ето защо обуславящи за изхода на настоящото делото са указанията на ВКС за тълкуване на конкретното завещание, с които въззивният съд се е съобразил, отговаряйки на правния въпрос за неговия характер. Този въпрос не може да намери друг отговор при второто разглеждане на същото дело от ВКС, затова по него не може да се допусне касационно обжалване. Независимо от това, в случая няма и противоречие между въззивното решение и посоченото от жалбоподателя решение №855/11.12.2010г. по гр.д.№1497/09г. на ВКС, І ГО, което разглежда принципния въпрос дали при тълкуването на завещанието може да се изхожда не само от неговия текст, но и от други доказателства по делото. В решението на ВКС е даден положителен отговор на този въпрос, по същия начин въпросът е разрешен и по настоящото дело. Въззивният съд се е позовал на обстоятелства извън текста на самото завещание, когато е тълкувал дали то е универсално или частно. Извън обсъдените от въззивния съд обстоятелства /наличието на друго наследствено имущество, което не е описано в завещанието/, има и други данни, които водят до същия извод. Това са предходните две завещания от 2000г. и от 2002г. в полза на ответницата. В първото от тях също е употребен израз „цялото си недвижимо и движимо имущество”, но освен апартамента в София и ? от дворното място в [населено място] село е посочена и нивата от 6 дка в [населено място] и лекият автомобил „Фиат”, които не фигурират в процесното завещание, което е последно. В завещанието от 2002г. е изразена воля за определяне на ответницата като единствена наследница на завещателката, при което са изброени всички недвижими имоти на завещателката, лекият и автомобил и валутен влог. Очевидно в годините завещателката е искала да се разпореди чрез завещание с различен обем от бъдещото си наследство, като последното завещание не включва цялото нейно имущество.
По изложените съображения не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 10.11.14г. по в.гр.д.№4121/14г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Х. В. Г., [дата на раждане] , гражданин на Германия, с адрес [населено място], Германия, [улица] да заплати на П. С. Р. от [населено място], [улица], ап.8 сумата от 800лв. разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top