ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 236
[населено място], 02.07.2018
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ,
Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2350 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 ГПК.
По делото е постъпила молба от ответниците по касационната жалба И. Д. С. и А. Д. С. /ищци в първоинстанционното производство/ чрез процесуален представител адв. П. К. за изменение на определение № 209 от 10.04.2018г. по настоящото т. дело № 23 50/2017г. на ВКС на РБ, ТК, Второ отделение в частта за разноските. Поддържат становище, че срещу касационната жалба е подаден отговор от процесуалния представител с подробни възражения, с който се претендира присъждане на разноски, списъкът с разноски е включен в отговора на касационната жалба, представено е адвокатско пълномощно с договор за правна помощ и посочен платен хонорар, а не платим, като с получаване на плащането същото е осчетоводено и е издадена фактура. Ответниците молят определението да бъде изменено, като им бъде присъдено платеното адвокатско възнаграждение.
Касаторът [фирма], [населено място] не изразява становище по молбата на ответниците по чл. 248 ГПК.
Подадената от ответниците по касационната жалба молба по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на определението в частта за разноските е допустима -подадена е от легитимирана страна във визирания в чл. 248, ал. 1 ГПК срок.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите и прецени данните по делото, приема следното:
Касационното производство е образувано по повод подадена от ответника по исковата молба [фирма], [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт И. К. Л. касационна жалба срещу решение № 769 от 04.04.2017г. по гр. дело № 5356/2016г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 2 състав, с което е потвърдено решение от 01.08.2016г. по гр. дело № 7104/2013г. на Софийски градски съд, I г. о., 19 състав и ответникът е осъден да заплати на адв. П. К. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА сумата 6 396 лв. -адвокатско възнаграждение.
С определение № 209 от 10.04.2018г. по настоящото т. дело № 2350/2017г. на ВКС на РБ, ТК, Второ отделение не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. По отношение на искането на ответниците по касационната жалба за присъждане на разноски за касационното производство настоящият съдебен състав е приел, че същото е неоснователно, тъй като не са представени доказателства, че такива са направени – в договора за правна помощ и съдействие е уговорено, че адвокатското възнаграждение в размер 6 400 лв. с ДДС е платимо /„платими’7 в брой, но в него не е отразено, че плащането е направено, поради което няма характер на разписка по смисъла на т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.201 Зг. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, нито са ангажирани други доказателства, установяващи плащане на посочената сума.
С оглед направеното от адв. П. К. в молбата по чл. 248 ГПК уточнение, че в договора за правна помощ и съдействие е посочено, че договореното адвокатско възнаграждение в размер 6 400 лв. с ДДС е платено /„платени“/, а не както е възприел съдебният състав „платими“, следва да се приеме, че се касае до нечетливо изписване на думата „платени“. Предвид изложените съображения се налага изводът, че плащането на уговореното адвокатско възнаграждение в брой е удостоверено с представения договор за правна помощ и съдействие, поради което определението следва да бъде изменено в частта за разноските, като касаторът трябва да бъде осъден да заплати на ответната страна направените от нея разноски за касационното производство в размер 6 400 лв. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение на основание чл. 248, ал. 1 ГПК
ОПРЕДЕЛИ :
ИЗМЕНЯ определение № 209 от 10.04.2018г. по настоящото т. дело № 2350/2017г. на ВКС на РБ, ТК, Второ отделение в частта за разноските, както следва:
ОСЪЖДА [фирма], ЕЖ[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на И. Д. С. и А. Д. С., двамата от [населено място], [улица]бл. 10 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 6 400 лв. /шест хиляди и четиристотин лева/ – разноски за касационното производство, представляващи платено адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
з