2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 236
гр. София, 21.05.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1876 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. М. В., упражняващ търговска дейност като ЕТ „Техно-хим- В.В.” против определение №86/02.04.2019 г., постановено по гр.д.№ 102/2019 г. от състав на АС – Велико Търново.
Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното определение е потвърдено определение, с което първоинстанционен съд е върнал исковата молба на касатора, поради неизпълнение на указанията за отстраняване на нередовности.
Съдът е приел, че с разпореждане № 663/17.08.2018 г. Л. е оставил исковата молба без движение, като е дал указания да се посочат пълни данни за страните, размер на цената на съответните искове, ясно и конкретно фактите и обстоятелствата относно предявените искове, дали се касае до иск за собственост, иск за оспорване на охранителен ат или иск за установяване недействителност на договора за покупко-продажба на недвижим имот, както и за исковете за имуществени и неимуществени вреди. По искането за освобождаване от държавна такса съдът е изискал допълнителни писмени доказателства относно доходите на лицето и членовете на неговото семейство. В изпълнение на това разпореждане е постъпила молба вх. № 6033/28.08.2018 г., в която са посочени индивидуализиращи белези на страните, посочен е размер на иска –294500000 лв., представляващи обезщетение за претърпени щети и пропуснати ползи и са повторени обстоятелствата, че ищецът е собственик на имота по силата на договор за покупко – продажба, впоследствие имотът е завзет от ответника, който се снабдява с нотариален акт и ищецът от 1994 г. до настоящия момент не може да ползва имота си. Отново е отправено искане нотариалният акт да бъде обявен за нищожен на основание чл. 576 ГПК вр. чл. 569, ал. 2 и чл. 574 ГПК вр. чл. 26 ГКР. Приложени са удостоверение от НОИ за отпусната пенсия и приложение № 2 за доходи от стопанска дейност като едноличен търговец за данъчната 2017 г.
С определение от 30.08.2018 г. Л. отново е оставил исковата молба без движение да се прецизират ищеца и ответника, да се изложат обстоятелства, на които се основава всяка от претенциите, да се уточни претендира ли се обезщетение за имуществени ползи или за имуществени вреди, евентуално неимуществени такива, както и се посочи какви искове се предявяват, с каква цена е всеки от тях, претенцията по чл. 26 ЗЗД при коя хипотеза е. Указано е още, че разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от държавна такса е неприложима по отношение на търговците и са дадени указания да се внесе дължимата държавна такса, след уточняване на претенциите. Предупреден е ищецът за последиците от неизпълнение на дадените указания. Определението на съда е връчено на процесуалния представител на ищеца на 04.09.2018 г. Същото е обжалвано пред ВТАС, за което е образувано в.ч.гр.д. № 412/2018 г. и с Определение № 338/16.11.2018 г. частната жалба е оставена без разглеждане. С Определение № 12/08.01.2019 г. по ч.гр.д. № 4794/2018 г. на ВКС въззивното определение е потвърдено. След връщане на делото в Окръжен съд Ловеч, Определение № 599/30.08.2018 г. отново е връчено на страната за изпълнение на указанията, като връчването е на процесуалния представител на 23.01.2019 г. В едноседмичния срок по делото не са постъпвали книжа, депозирани от ищеца или процесуалния му представител.
С Определение № 108/11.02.2019 г. по гр.д. № 362/2018 г. първостепенният съд е констатирал, че указанията му относно отстраняване нередовностите по исковата молба не са изпълнени, с оглед на което е върнал исковата молба като нередовна и е прекратил производството по делото.
Въззивният съд е приел, че исковата молба трябва да съдържа конкретни реквизити, които законът императивно въвежда, с цел индивидуализиране предмета на делото ч. ясно посочване на правно значимите факти и търсената от ищеца защита във връзка с тях. С оглед на това е необходимо да се изложат обстоятелствата, на които ищецът основава иска си, от които фактически твърдения логически да следва петитумът на исковата молба и страните по спорното право. Посочено е, че изложените фактически твърдения трябва да са ясни, пълни и логически свързани, за да може съдът да определи естеството на спорното материално правоотношение, да постави правната квалификация на заявените претенции и съобразно нея разпредели доказателствената тежест на страните относно релевантните подлежащи на доказване факти. Изискването за ясно изложение на основанието на иска и търсената защита е необходимо още и с оглед упражняване на съответните процесуални права от насрещната страна, която трябва да знае срещу каква претенция да се брани. В конкретния случай е прието, че се сочат обстоятелства, че ищецът е титуляр на вещно право, придобито по силата на възмездна сделка. Сочи се още, че неговото право е нарушено от ответника чрез снабдяване с нотариален акт и завземането на имота, но е посочено, че исковата молба е насочена срещу физическото лице, с фирма „Т.” ЕООД, като липсват обстоятелства, сочещи връзката между търговското дружество и собствения на ищеца имот. Оспорва се придобивното основание на физическото лице, като ищецът се е ограничил да посочи само правна квалификация на оспорването си – чл. 586 ГПК вр. чл. 26 ЗЗД, а в уточняващата молба – чл. 576 вр. чл. 569, ал. 2 и чл. 574 ГПК и чл. 26 ГКР, без да са изложени обстоятелства във връзка с това, доколкото ищецът не е длъжен да посочва правната квалификация, а тя се извежда от съда въз основа на заявените факти. Във връзка с твърдяното вещно право може да се търси различен вид защита – защита на абсолютното вещно право, предвидена като искове в ЗС, както и да възникнат различни правоотношения с договорен или извъндоговорен източник, пораждащи други права за собственика. В тази връзка съдът е приел, че от исковата молба не може да се разграничи какъв вид съдебна защита се иска – защита на потенциално вземане или защита на правото на собственост, или и двете. По повод на заявеното искане за заплащане на парична сума липсва яснота относно източника на правоотношението, с всичките му индивидуализиращи белези – дали същото е възникнало от договорен или извъндоговорен източник, ако липсва договор – необходимо е изложение на фактите, за да може съдът да определи фактическия състав, от който произтича твърдяното право – неоснователно обогатяване, деликт или гестия. Въпреки двукратните указания в тази насока, давани от съда, въззивният съд е приел, че исковата молба продължава да е нередовна и нередовностите по нея не са отстранени.
В частната касационна жалба се твърди, че съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – касационно основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Сочения правен въпрос е, при отстраняване на нередовностите на исковата молба, законосъобразно ли е прекратяването на производството по делото и връщането на исковата молба.
Действително, при отстраняване на нередовностите по исковото молба, определение /разпореждане/, с което исковата молба е върната и производството по делото прекратено би било незаконосъобразно и следва да се отмени от въззивната инстанция, по реда на инстанционния контрол. Съдът не се е произнесъл по този правен въпрос в насоката, в която е зададен правния въпрос пред касационния съд, като основание относно допустимостта на касационното обжалване. Съдът е приел, че исковата молба е нередовна, като въпреки двукратно дадените указания, нередовностите не са отстранени и на това основание съдът правилно е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото. Предвид изложеното, правният въпрос, сочен от касатора е неотносим към производството по допустимостта на касационното обжалване и същото не следва да се допуска.
Водим от горното, ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №86/02.04.2019 г., постановено по гр.д.№ 102/2019 г. от състав на АС – Велико Търново.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.