О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 236
С., 22,04,2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на трети април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч. т. д. № 611/2015 година.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] – [населено място], чрез процесуалния му представител- адв. С. Р., против определение № 1005 от 21.07.2014 г. по в. т. д. № 1025/2014 г. на Старозагорски окръжен съд.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма] – [населено място] е на становище, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК и обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
С определението, предмет на обжалване, е заменено допуснатото с определение № 137 от 04.02.2014 г. по в. т. д. № 1025/2014 г. на Старозагорски окръжен съд, обезпечение на бъдещи искове, предявени от [фирма] – [населено място] против [фирма] – [населено място], чрез налагане на запор върху банкови сметки на [фирма] с налагане на запор на МПС, собственост на [фирма] – товарен автомобил с кран „И. С.”.
Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане на подадената частна касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. В своето изложение, представено след реализирано производство по чл. 275, ал. 2 ГПК, частният жалбоподател е заявил, че с обжалваното определение, Старозагорски окръжен съд се е произнесъл по въпрос, решаван противоречиво от съдилищата, решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Според страната обуславящи за спора са следните въпроси : „1/ Допустима ли е замяната на основание чл. 398, ал. 1 ГПК на обезпечителна мярка запор върху банкови сметки до размера на претендираната с иска конкретна сума с налагане на запор върху МПС, без представени доказателства за действителната пазарна стойност на автомобила? 2/ Понятието „застрахователна стойност” на МПС дава ли информация за състоянието на автомобила и за неговата действителна пазарна стойност? 3/ Следва ли при постановяване на определението си за замяна на обезпечението въззивният съд да вземе предвид възраженията на ищеца, че искът следва да остане обезпечен чрез запор на сметка на длъжника до размера на претендираните с иска вземания?” Като допълнителен критерий страната е поддържала противоречие между обжалваното определение и изброени определения на Пловдивски апелативен съд.По третият поставен въпрос е сочено противоречие с определение № 115/13г. на ВКС, І г.о. Касаторът е поддържал и основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като е заявил, че по поставените въпроси не е налице задължителна практика, обективирана в тълкувателни решения . Други доводи не са развити.
От първите два формулирани от касатора въпроси може да бъде изведен релевантен въпрос, но той установява единствено общото основание за допускане на касационно обжалване. Като допълнителен критерий страната е поддържала основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, с оглед развитите съображения за противоречие на обжалвания акт с две определения на Пловдивски апелативен съд. Това противоречие е изведено от сравняване на отделни интерпретирани от касатора изводи. Същото, обаче, не е налице по смисъла на обсъжданото основание, тъй като то дефинитивно предполага установяване на фактическа идентичност на разглежданите хипотези, а такава няма по отношение на сравняваните актове. С определение № 704/11г., съставът на Пловдивски апелативен съд е разгледал хипотеза на замяна на една обезпечителна мярка с друга, при извършвана конкретна преценка за относимостта на цената на предявените искове спрямо конкретната обезпечителна нужда, прекомерността на първоначално наложената мярка и доводи свързани с необходимия баланс да се задоволи обезпечителната нужда без да се обременява ненужно правната сфера на ответника.Фактически е посочено и това, че МПС, запора върху които следва да замени наложената вече обезпечителна мярка са стари автомобили с търговска и техническа амортизация. Всичките тези факти не са били предмет на атакуваното определение. С определение №1618/ 10г. на ПАС е извършена преценка, че не е доказана прекомерност на наложената мярка като ищецът не е установил и стойността на автомобилите, в хипотеза на единствено представени като доказателства в тази насока седем броя данъчни фактури за установяване на тяхната придобивна стойност. В разглеждания случай, съдът е приел за установено по делото, че автомобила е в добро състояние и с висока стойност, надхвърляща тази на претендираните суми, с оглед представеното пред него удостоверение издадено на основание чл.33, ал.1 вр. чл. 45, ал.2 ЗМТД, като оценката е определена на база актуален каталог за автомобили, съобразена с търсенето и предлагането на българския пазар и техническото състояние на автомобила към момента на издаване на удостоверението – 21.05.2014г. т.е. актуално спрямо искането, по което се е произнесъл въззивния съд. Или, за да е налице противоречие при разрешаване на конкретен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК страната при фактически идентитет, следва да обоснове разлика в правните изводи, като не е достатъчно конкретни фактически изводи да са съответни на защитната й теза. С оглед изложеното в случая обсъжданото основание не се установява.
Третият поставен въпрос е хипотетичен и не отговаря на заложените в чл.280, ал.1 ГПК критерии за релевантност . Този извод се налага и от това, че съдът извършва комплексна преценка, в това число и на наведените от противната страна възражения, с оглед мотивирането на наложителността на замяната на първоначално определената мярка с друга подходяща такава. Липсата на релевантност на този въпрос се съдържа и в изложеното от страната по отношение на допълнителния критерий, а именно- сочено е определение на ВКС от което е изведено само това, че съдържа мотиви относно допустимостта на замяната едва след надлежно уведомяване на другата страна/каквото в случая процесуално е осъществено/, от което страната е направила извод, неотносим към разглежданото основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради това че е свързан с неправилност на постановения резултат- а именно, че не е било възприето и съответно уважено нейното възражение.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, то касаторът следва да обоснове, че конкретно формулирания правния въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждане текста на основанието, нито лаконичното твърдение че по въпроса нямало съдебна практика, след като страната не е изложила никакви твърдения за непълнота, или неяснота на приложената правна норма, която да се нуждае от тълкуване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1005 от 21.07.2014 г. по в. т. д. № 1025/2014 г. на Старозагорски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: