1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№236
София 24.03.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесети март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 689 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] против Определение № 565 от 22.08.2013г. по в.ч.т.д.№ 572/2013г. на Варненския АС, с което в производство по чл.274,ал.1,т.2 ГПК във вр. с чл.248 ГПК е потвърдено определение № 2077 от 22.05.2013г. по т.д.№ 2313/2012г. на Варненския ОС за оставяне без уважение молбата на банката за изменение на постановеното по делото решение, в частта за присъдените й разноски.
Иска се отмяна на определението като неправилно. Поддържаното становище е, че на банката следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, уговорено в рамков договор, което било частично заплатено авансово, но е претендирано в пълния уговорен размер още с исковата молба и е включено в представения списък по чл.80 ГПК. Поставеният процесуалноправен въпрос е присъждат ли се съдебни разноски за адвокатско възнаграждение, които страната е уговорила, но не е представила доказателства за изплащането му.
От насрещната страна отговор на частната касационна жалба не е постъпил в срока по чл.278 ГПК.
Жалбата е подадена в срока по чл.275 ГПК, но искането за допускане на касационно обжалване на определението е неоснователно.
Съдилищата са отказали да уважат искането на банката за изменението на постановеното решение в частта за разноските с присъждане на адвокатско възнаграждение по съображения, че до приключване на делото в последното по делото заседание, т.е. в преклузивния срок по чл.80 ГПК, страната не е представила доказателства за договореното адвокатско възнаграждение – като липсва документ, в който размерът му да е конкретизиран, а „рамковото споразумение”, на което страната се позовава като източник на поетото задължение за плащане на разноски за правна защита, не е представен.
Отговорът на въпроса, по който жалбоподателят иска да бъде допуснато касационното обжалване се съдържа в т.1 на приетото на 06.11.2013г. от ОСГТК на ВКС Тълкувателно решение № 6/2012г., но причината, поради която на банката не са присъдени разноските, е не само липсата на доказателства за плащането, но и липсата на доказателства за уговаряне размера на адвокатското възнаграждение. При излагане на доводите си банката не държи сметка за констатацията на съдилищата, че рамковия договор на който се позовава не се съдържа в делото, а твърдението, че авансово заплащане на възнаграждението се установява от „платежно нареждане от 12.09.2012г.” се прави за пръв път в частната касационна жалба. Обжалваното определение е постановено изцяло в съответствие с разрешението по т.1 на ТР № 6/2012г., което изключва наличието на допълнителна предпоставка за допускане на касационното обжалване.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Определение № 565 от 22.08.2013г. по в.ч.т.д.№ 572/2013г. на Варненския АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.