О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 236
София, 28.02.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1288/2011 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от А. Т. С. от [населено място] , област Р., приподписана от адв. Л. Х., против въззивно решение №383/08.7.2011 г. по гр.д.№617/2011 г. по описа на Русенския окръжен съд, г.к.
С обжалваното решение е отменено решение №20/04.4.2011 г. по гр.д.№1021/2010 г. по описа на Беленския районен съд, в частта, с която е признато за незаконно уволнението на А. Т. С. от [населено място] , област Р., на основание чл.330, ал.2, т.6, във връзка с чл.188, т.3, вр. чл.190, ал.1, т.т.1-3 и 7, вр чл.187, т.т.1, 3, 7 и 10 КТ, извършено със заповед №№31/04.10.2010 г. като иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ е отхвърлен като неоснователен. В останалата обжалвана част, по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225, ал.1 КТ, решението на първата инстанция е оставено в сила.
Въззивната инстанция е приела, че уволнението на работника, извършено по дисциплинарен ред е в съответствие с разпоредбите на чл.чл.193-195 КТa като подробно са изложени съображения за всяко едно от описаните в заповедта за уволнение дисциплинарни нарушения.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС – решение №45/29.01.2010 г. по гр.д.№344/2009 г. ІІІ г.о., решение от 19.3.2009 г. по гр.д.№51/2009 г. на Кюстендилския окръжен съд и касационно решение №170/14.01.2008 г. по гр.д.№176/2007 г. на Пловдивския апелативен съд. Като такъв въпрос касационният жалбоподател сочи “За законността на дисциплинарното уволнение, обусловен от спазване на императивния ред за налагане му, установяването и тежестта на вмененото на служителя дисциплинарно нарушение с конкретните му признаци и определяне на наказанието за него по критерия на чл.189, ал.1 КТ ?”. Като основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочат разпоредбите на чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация – Д. г. с. – Б., е депозирал отговор по чл.287 ГПК
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касация намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Поставеният въпрос “За законността на дисциплинарното уволнение, обусловен от спазване на императивния ред за налагане му, установяването и тежестта на вмененото на служителя дисциплинарно нарушение с конкретните му признаци и определяне на наказанието за него по критерия на чл.189, ал.1 КТ ?”, по естеството си представлява поставяне на няколко въпроса, както по приложението на чл.189, ал.1 КТ, така и по приложението на чл.чл.193-195 КТ.
За пръв път в изложението се поставя въпрос относно определяне наказанието по критерия на чл.189, ал.1 КТ. В останалата част не са налице въпроси по произнесените от въззивния съд такива, които да са обусловили изводите му по чл.чл.193-195 КТ, и което произнасяне да е в противоречие с практиката на ВКС.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №383/08.7.2011 г. по гр.д.№617/2011 г. по описа на Русенския окръжен съд, г.к., по касационна жалба, вх.№8451/30.8.2011 г., подадена от А. Т. С. от [населено място] , област Р., приподписана от адв. Л. Х..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: