1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 236
С., 29.03.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на шести март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 407/2011 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от Кооперация „ В. – С.” [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Т. С. Т. от САК, срещу определение № 1 906 от 03.12.2010 г. на Софийски апелативен съд, постановено по ч. гр. д. № 1 731/2010 г. Със същото се потвърждава определение от 16.08.2010 г. по гр. д. № 2 700/2004 г. на Софийски градски съд, с което се спира производството по делото до приключване на гр. д. № 3 069/2009 г. на осн. чл. 182, ал. 1, б. „г” ГПК (отм.).
По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба – Е. Х. И. от [населено място] не ангажира становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Производството по гр. д. № 2 700/2004 г. на Софийски градски съд е образувано по искова молба на Кооперация „В. – С.” [населено място] срещу Е. Х. И. от [населено място]. Ищецът претендира заплащане на сумата от 16 504,20 евро, представлява мораторна неустойка от 1% за забава по договор № 39/27.06.2003 г. за заем за 9 540 евро. С молба от 09.05.2005 г. ответникът е поискал спиране на производството по делото до произнасяне по гр. д. № 708/2005 г. на СГС, образувано между същите страни по иск за прогласяване нищожността на същия договор и учредената въз основа на него ипотека. С определение от 09.05.2005 г. съдът е спрял производството по гр. д. № 2 700/2004 г. По делото е представено решение № 67/23.12.2008 г. по гр.д. № 708/2005 г. на СГС, с което исковете на Е. Х. И. срещу Кооперация „В. – С.” са отхвърлени. Това решение е оставено в сила от АС [населено място] с решение № 1 463/25.11.2009 г., постановено по гр. д. № 531/2009 г. С определение от 15.04.2010 г. СГС е възобновил производството по гр. д. № 2 700/2004 г. На 25.06.2010 г. ответникът е депозирал нова молба за спиране на производството по делото, поради образувано ново дело от него срещу Кооперация „В. – С.” [населено място] – гр. д. № 3 069/2010 г. на СГС, с предмет иск за обявяване нищожност на клаузите по т. 1, 2 и 3 по договора за заем, поради прекомерност на неустойката и накърняване на добрите нрави. С определение от 16.08.2010 г. СГС отново спира производството по делото до приключване на гр. д. № 3 069/2009 г. на СГС, на осн. чл.182, ал. 1, б. „г” ГПК (отм.). Този съдебен акт е обжалван пред Апелативен съд [населено място], който с определение № 1 906/03.12.2010 г. по ч. гр. д. № 1 731/2010 г. го потвърждава (предмет на обжалване в настоящото производство).
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК, за да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 от ГПК.
От данните по делото е видно, че въпросът от значение за изхода на делото, по който се е произнесъл въззивният съд и за който се твърди основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 , т. 1 – 3 ГПК е свързан с: „наличие на преюдициалност между две дела и приложението на чл. 182, ал. 1, б. „г” ГПК (отм.), респ. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК” .
С разпоредбата на чл. 182, ал. 1, б. „г” от ГПК (отм.) законодателят е предвидил възможността производството по делото да бъде спряно, в случай, че във същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на делото. Предпоставка за приложението на тази разпоредбата е наличието на връзка между делата, т. е. преюдициалност на едното дело спрямо другото и в случай че такава е налице, съдът спира обусловеното делото, макар и то да е образувано по-рано от обуславящото дело. В конкретния случай такава връзка е налице. Докато има висящо производството, с предмет прогласяване нищожността на клаузата за неустойка, това дело е обуславящо за производството по гр. д. № 2 700/2004 г. на СГС. Ответникът има право на избор дали да се защити с възражение или с иск за нищожност. По поставения въпрос за наличието на преюдициалност има постоянна съдебна практика на ВКС, с която Софийски апелативен съд се е съобразил при постановяване на обжалваното определение.
Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Софийски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1 906 от 03.12.2010 г. на Софийски апелативен съд, постановено по ч. гр. д. № 1 731/2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: