О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 236
гр. София, 05.06.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи декември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Никова гр. д. № 6451 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№ 5634 от 05.09.2014 г. на В. И. А. и Н. И. А. чрез адв.М. В. срещу решение № 220 от 24.07.2014 г. по в.гр.д.№ 582/2013 г. на Ловешкия окръжен съд, гражданско отделение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирани лица, отговаря на изискванията по чл.284, ал.1 и ал.2 ГПК и е придружена от изложение по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба П. П. П. чрез адв.Т. Д. е подал писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК, с който възразява срещу наличието на основанията за допускане на жалбата до разглеждане по същество и срещу основателността й.
По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение, в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 – 273 ГПК, Окръжен съд – [населено място] е отменил решение № 52 от 29.07.2013 г. по гр.д.№ 32/2011 г. на Районен съд – Луковит в частта, в която е определена пазарна стойност на делбения имот: УПИ № VIII – 616, в кв.40 по ПУП на [населено място], Л. област, с административен адрес: [населено място], обл. Л., [улица], целия с площ от около 500 кв.м., при граници на имота: улица от двете страни, УПИ № XIII – 612 на Ц. А. Ш., УПИ № XI – 613 на Б. М. Б. и УПИ № IX – 615 на Й. Д. Г., в едно с построените в имота двуетажна полумасивна жилищна сграда, двуетажна паянтова стопанска сграда и паянтова стопанска сграда в размер на 17 600 лв., в частта относно дължимото от съделителя П. П. П. на съделителите В. И. А. и Н. И. А. парично уравнение на делбения имот, както и в частта относно дължимите от съделите държавни такси върху дяловете им и вместо него е определил нова пазарна стойност на делбения имот в размер на 13 630 лв., като е осъдил П. П. П. да заплати на касаторите по настоящото производство на всеки сумата от 2 271,66 лв. за уравнение на дяловете им. В останалата му част решението на Районен съд – Луковит е потвърдено, а именно : за поставяне в дял на основание чл.349, ал.2 ГПК на П. П. П. на процесния недвижим имот ; за осъждането на В. И. А. и Н. И. А. да заплатят на П. П. П. суми в размер на по 200,23 лв., представляващи припадащите се части от стойността на необходими разноски за извършен ремонт на остъкление, находящо се в допуснатия до делба имот (иск по чл.30, ал.3 ЗС), ведно със законната лихва от 29.07.2011 г. до окончателното изплащане и за отхвърляне на тези претенции за разликите им до пълните претендирани размери от по 333,33 лв. ; за осъждането на В. И. А. и Н. И. А. да заплатят на П. П. П. суми в размер на по 17,11 лв., представляващи припадащите се части от платен данък на процесния делбен имот за четири календарни години – 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г. (иск по чл.30, ал.3 ЗС) ; за отхвърляне на предявените от П. П. П. против В. И. А. и Н. И. А. искове по чл.30, ал.3 ЗС за заплащане на суми от по 1 450 лв. – припадащи се части от разходи за ремонт на първия и втория етаж от допуснатата до делба жилищна сграда, извършени в периода от 1999 г. до 2010 г. със съгласието на съделителите и в частта за разноските.
На първо място съдът намира, че в частта й, с която се атакува произнасянето на въззивния съд по претенциите по чл.30, ал.3 ЗС, касационната жалба е процесуално недопустима на основание чл.280, ал.2 ГПК. Цената на разгледаните от въззивнияу съд претенции по сметки както срещу В. И. А., така и срещу Н. И. А., не надхвърля сумата 5 000 лв. (цената на иска срещу всеки от касаторите е 1800,44 лв.), поради което в тази й част касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане.
За да постанови описания резултат по възлагателната претенция, въззивният съд е приел, че процесният имот е неподеляем и следва да бъде възложен на ответника по касация – П. П. П., тъй като той отговаря на условията на чл.349, ал.2 ГПК. Същият черпи правата си от две наследства – от своя баща П. П. П. и от своя брат Т. П. П.. Макар да не е живял в имота към момента на смъртта на общия наследодател П. П. Р., както и към момента на смъртта на баща си П. П. П., П. П. П. е живял в имота към момента на откриване на наследството на своя брат Т. П. П.. Прието е, че след като претендиращият възлагане е живял в имота към момента на смъртта на единия от наследодателите, от които черпи права, това е достатъчно, за да се приеме наличие на една от предпоставките за възлагане, така както е разяснено с т.9 от ТР № 1/2004 г. на ВКС, ОСГК. Наред с това за П. П. П. е налице и другата отрицателна предпоставка за възлагане на имота, допуснат до делба – липсата на друго жилище. Съдът се е позовал на т.7 от ТР № 1/2004 г. на ВКС, ОСГК относно извода си, че извършеното на 19.11.2011 г. от П. П. П. дарение на жилищен имот в [населено място] в полза на сина му не съставлява злоупотреба с право. Посочено е, че запазеното за П. П. П. право на ползване на дарения имот не е пречка за приложението на чл.349, ал.2 ГПК, каквато би било единствено притежанието на право на собственост върху жилище, но не и притежанието на ограничено вещно право на ползване.
В представеното изложение по чл.284, ал.1, т.3 ГПК са формулирани два правни въпроса, с необходимостта от даването на отговор на които в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК се обосновава искането за допускане на касационно обжалване, а именно:
(1) „Представлява ли злоупотреба с право прехвърлянето на свой собствен недвижим имот от съделител с оглед осъществяване на претенция за възлагане на делбен имот”, като касаторът поддържа, че обжалването следва да се допусне поради противоречие между ТР № 67 от 23.06.1986 г. на ВС, ОСГК и т.7 от ТР № 1/2004 г., на ВКС, ОСГК и
(2) „Може ли да се възползва и позове на предпоставката, поставена в чл.349, ал.2 ГПК съделител, който иска възлагане на допуснатия до делба делбен имот, без да е живял в имота към смъртта на своя наследодател, а да се позове на това, че с общия наследодател е живял неговия брат на който той е наследник, който брат не е общ наследодател на останалите съделители” , като касаторът поддържа, че обжалваното решение противоречи на т.9 от ТР № 1/2004 г., на ВКС, ОСГК, на Решение № 19 от 08.02.2013 г. по гр.д.№ 619/2012 г., ВКС, и на Решение № 803 от 02.02.2004 г. по гр.д.№ 349/2003 г., ВКС, І г.о.
Касационното обжалване не може да се допусне по така формулираните въпроси.
Цитираното от касаторите ТР № 67 от 23.06.1986 г. на ВС, ОСГК (непредставено) не формира задължителна съдебна съдебна практика, за разлика от ТР № 1 от 19.05.2004 г., на ВКС, ОСГК. С т.7 от ТР № 1/2004 г., на ВКС, ОСГК е даден отрицателен отговор на въпроса налице ли е злоупотреба с право, когато преди или по време на делбения процес съделителят с възлагателна претенция се е разпоредил със свой собствен недвижим имот. Разясненията са дадени по приложението на чл.288, ал.3 ГПК (отм.), чиято разпоредба е идентична с текста на чл.349, ал.2 ГПК, поради което така даденото разрешение е приложимо и към настоящия случай, а въззивното решение е съобразено с постановките на т.7 от ТР № 1/2004 г., на ВКС, ОСГК и съответно по отношение на първия от въпросите не е налице допълнителният селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Допълнителният селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК не е налице и по отношение на втория от въпросите. Съгласно т.9 от ТР № 1/2004 г., на ВКС, ОСГК, в случаите при които съсобствеността произтича от две и повече наследства, претенцията за възлагане по чл.288, ал.3 ГПК (отм.) – сега чл.349, ал.2 ГПК – може да бъде уважена в случай, че съделител, който има качеството на пряк наследник или по заместване, е живял в процесния недвижим имот към смъртта на наследодателя СИ, с което формално удовлетворява условието на закона. В тези случаи е необходимо и достатъчно претендиращият възлагане съделител да е живял в имота „към момента на откриване на наследството, от което черпи правата СИ”. Въззивното решение е съобразено и с тези постановки на ТР № 1/2004 г., на ВКС, ОСГК, като не съществува противоречие между него и Решение № 19 от 08.02.2013 г. по гр.д.№ 619/2012 г., ВКС, ІІ г.о. (непредставено) досежно формирания в последното извод, че разрешението по т.9 от ТР № 1/2004 г., на ВКС, ОСГК следва да намери приложение и в случаите на претенции по сега действащия чл.349, ал.2 ГПК. Цитираното от касаторите Решение № 803 от 02.02.2004 г. по гр.д.№ 349/2003 г., ВКС, І г.о. (непредставено) не формира задължителна съдебна съдебна практика, като при това е и неотносимо към случая, доколкото с него претенцията за възлагане по чл.288, ал.3 ГПК (отм.) е преценена като неоснователна не защото претендиращият възлагане съделител не черпи права от общ за всички останали съделители наследодател, а защото подлежащата на ликвидиране съсобственост е имала смесен, а не изцяло наследствен характер – разрешение, закрепено със задължителна за съдилищата сила с т. 8 на последващо приетото ТР № 1/2004 г., на ВКС, ОСГК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба с вх.№ 5634 от 05.09.2014 г. на В. И. А. и Н. И. А. чрез адв.М. В., в частта й, с която се атакува въззивно решение № 220 от 24.07.2014 г. по в.гр.д.№ 582/2013 г. на Ловешкия окръжен съд, гражданско отделение, в частта му, с която въззивният съд се е произнесъл по претенциите с правно основание чл.30, ал.3 ЗС на П. П. П. срещу В. И. А. и Н. И. А..
В тази му част настоящото определение може да бъде обжалвано пред друг състав на ВКС с частна жалба, депозирана в 1-седмичен срок от съобщаването му.
Да се връчи препис от настоящото определение съобразно чл.7, ал.2 ГПК.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 220 от 24.07.2014 г. по в.гр.д.№ 582/2013 г. на Ловешкия окръжен съд, гражданско отделение в останалата обжалвана с касационната жалба с вх.№ 5634 от 05.09.2014 г. на В. И. А. и Н. И. А. чрез адв.М. В. част.
В тази му част настоящото определение е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: