ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 236
София,08.03.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на седми март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 507 по описа за 2016 година
Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. М. Б., Б. М. Б. и М. Д. Т., наследници на Е. Т. М.-жалбоподател по в.гр.д.№2689/2013г. по описа на Софийски апелативен съд, починала в хода на делото, чрез пълномощниците си адв.П. П. и адв. С. Л., срещу постановеното по делото решение №1063/25.05.2015г., с което е потвърдено решение от 07.03.2013г., постановено по гр.дело №04416/2006г. по описа на Софийски градски съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен като неоснователен предявеният от Е. Т. М. против Т. Т. П., З. Т. Т., И. Т. Т. /конституирани като ответници на мястото на починалия в хода на производството първоначален ответник Т. И. Т./ и Б. Д. М. иск с правно основание чл.26, ал.2, изр.1, пр.2 от ЗЗД за прогласяване на нищожност, поради липса на съгласие на договор за покупко-продажба на недвижими имоти, находящи се в жилищна сграда, построена в УПИ /№/ в кв./№/ по плана на [населено място], м. /име/, целия с площ от 600 кв.м., с административен адрес на сградата: [населено място],[жк], [улица], /адрес/, със застроена площ от 98.25 кв.м., състоящ се от входно антре, дневна, столова, кухненски бокс, две спални, баня-тоалетна, тоалетна и два балкона, заедно с мазе /№/, находящо се в сутерена на сградата с площ от 2.48 кв.м., заедно с 2.59% идеални части от общите части на сградата и съответните части от правото на строеж върху дворното място; апартамент /№/ етаж със застроена площ от 98.25 кв.м., състоящ се от входно антре, дневна, столова, кухненски бокс, две спални, баня-тоалетна и тоалетна и два балкона, заедно с мазе /№/, находяо се в сутерена на сградата с площ от 2.48 кв.м., заедно с 2.59% идеални части от общите части на сградата и съответните части от правото на строеж върху дворното място; магазин №// на партерния етаж, със застроена площ от 22.14 кв.м., състоящ се от търговска площ, преддверие и тоалетна, заедно с 0.55% идеални части от общите части на сградата и съответните части от правото на строеж върху дворното място; подземен гараж №3 на сутерена на сградата със застроена площ от 19.48 кв.м., заедно с 11.08.% идеални части от общите части на подземните гаражи и съответните части от правото на строеж върху дворното място, който договор е сключен на 18.08.2006г. с нотариален акт /№/, том /№/, рег.№//, дело №//г. на нотариус Р. Д., с рег.№// на НК, и вписан под /№/, акт./№/, т./№/., дело № 34306/2006г. в службата по вписванията.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Ответниците по касационната жалба З. Т. Т., И. Т. Т. и Т. Т. П., оспорват същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез пълномощника им адв.Р. Г.. Поддържат, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, респ., че подадената касационна жалба е неоснователна.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.287, ал.1 от ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима. По заявените основания за допускане на касационно обжалване, съдът намира следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че въведените в исковата молба твърдения за сключване на сделка без надлежно учредена представителна власт обуславя правна квалификация на иска по чл.42, ал.2 ЗЗД. От събраните по делото доказателства е приел за установено, че съобразно отразеното в нотариален акт/ №/ от /дата/г. на нотариус Р. Д., ищцата Е. М. е продала на ответника Т. Т. гореописаните недвижими имоти, като при изповядване на сделката е действала чрез пълномощника си Б. М., легитимираща се с нотариално заверено от нотариус В. Б. на 21.03.2006г. пълномощно. Във връзка с автентичността на подписа на ищцата върху пълномощното е прието неоспореното заключение на съдебно-графологическата експертиза, според което подписът за „упълномощител” върху пълномощното е положен от Е. Т. М., от чието име изхожда. В същата насока са и свидетелските показания на нотариус Б., според които подписът не е бил положен пред нея, но ищцата лично го е потвърдила в кантората й. Намерението на ищцата да продаде имотите се установява, според съда, също така и от неоспорените показания на свидетеля Д., бивш наемател на един от процесните имоти, според който наемният договор между него и М. е сключен на 21.06.2006г. и прекратен от последната на 17.08.2006г. поради предстояща продажба, като междувременно ищцата довела купувач за оглед, който се представил пред свидетеля като „Т.”. Съобразно заключението на графологическата експертиза разписките за получени във връзка със сделката суми съответно от 11.08.2006г. за 55 000 евро и от 13.08.2006г. за 40 000 евро, както и протоколът от 18.08.2006г. за предаване владението на апартамент №9 и гараж №3 са подписани от Е. Т. М..
При тези данни въззивният съд е приел, че е налице валидно упълномощаване от Е. М. на Бинка М. за продажба на описаните имоти-сделката не е нищожна поради липса на представителна власт на пълномощника, поради което исковата претенция се явява неоснователна иправилно е отхвърлена от първоинстанционния съд. Вероятността, съобразно заключението на графологическата експертиза, подписите върху останалите документи-декларации по чл.264, ал.1 ДОПК и за гражданство и гражданско състояние, разписки за 10 000 евро и за 5 000 евро от 18.08.2006г.-да не са положени от ищцата, не води до извод, че е налице валидно упълномощаване от ищцата на М. да се разпореди с имотите й.
В касационната жалба касаторите поддържат нарушение на материалния закон и на процесуалните правила от страна на въззивния съд. Сочи основанието за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Повдига следните въпроси:
1.С какви доказателства следва да се доказват твърдените от жалбоподателите като невалидни упълномощаване, декларации, разписки и други книжа в нотариалното производство, след като не е изготвен доклад по чл.146 ГПК;
2. Задължен ли е въззивният съд при разглеждане на делото да дава указания на страните по реда на чл.146, ал.2 ГПК, включително и да изготви нов доклад с указания, че не са представени доказателства за твърдяни факти, които според разпределението на доказателствената тежест следва да бъдат доказани;
3. Задължен ли е въззивният съд при разглеждане на делото да обсъди всички събрани доказателства по делото и да изложи мотиви в решението си съгласно чл.236, ал.2 ГПК;
4.Каква е доказателствената сила на графологическата експертиза с констатация-вероятност част от подписите върху документите по нотариалното производство да не са положени от ищцата-и следващ от това извод на съда евентуално за липса на валидно упълномощаване от ищцата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решение №1063 от 25.05.2015г., постановено по в.гр.д. №2689/2013г. по описа на Апелативен съд-София, поради следните съображения:
Първите два поставени от касатора въпроси в изложението са неотносими. Те съдържат твърдения за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения, свързани със задължението му, регламентирано в ГПК от 2008г., в случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, да даде указания на страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. Производството пред първата инстанция е образувано по искова молба на Е. Т. М., депозирана в Софийски районен съд на 01.11.2006г. /при действието на ГПК от 1952г.- отм./ Съгласно § 2, ал.1 от ПЗР на ГПК от 2008г. /в сила от 1.03.2008г./ първоинстанционните дела, образувани по искови молби, постъпили до влизането в сила на този кодекс, се разглеждат по досегашния ред за разглеждане на делата от първата и въззивната инстанция. Следователно, при разглеждането на делото в първата и въззивната инстанция не са били приложими разпоредбите на ГПК от 2008г., свързани със задължението на съда във връзка с доклада по делото.
Третият поставен от касатора въпрос- Задължен ли е въззивният съд при разглеждане на делото да обсъди всички събрани доказателства по делото и да изложи мотиви в решението си съгласно чл.236, ал.2 ГПК-е обусловил изводите на въззивния съд, но не е решен в противоречие, а в съответствие със задължителната практика на ВКС, обективирана в посоченото от касатора решение № 212 от 1.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г., II т. о., в т.19 от Т.Р. №1/2001г. по т.д.№1/2000г. на ОСГК както и в други решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, според която задължението на въззивния съд да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения, произтича от характера на въззивното производство. Разрешаването на спора по същество предполага самостоятелна преценка на събраните пред двете инстанции доказателства и на заявените от страните доводи и възражения, тъй като без извършване на такава преценка въззивният съд не би могъл да формира свои собствени фактически и правни изводи по основателността на предявените искове. Дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата като без да представлява нейно повторение, я продължава. Тя има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор за разлика от втората инстанция по отменената процесуална уредба, която беше контролноотменителна и дейността й беше проверяваща по отношение законосъобразността на правните и фактически изводи на първоинстанционния съд. При въззивното обжалване, проверката на първоинстанционното решение е страничен, а не пряк резултат от дейността на този съд, която е решаваща по същество. При въззивното производство съдът при самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора. Той достига до свое собствено решение по отношение на иска като извършва в същата последователност действията, които би следвало да извърши първоинстанционния съд. В тази връзка въззивната инстанция трябва да изготви собствени мотиви, което задължение произтича от посочената характеристика на дейността й като решаваща. Поради това тя не може направо да потвърди фактическите и правните констатации на първата инстанция като запише в мотивите на решението си, че те са законосъобразни и обосновани. Дори тогава, когато е възприела мотивите на първоинстанционното решение поради пълното съвпадение на фактическите и правни изводи и защото нейната решаваща дейност е била в същия обем като първоинстанционната, въззивната инстанция всъщност обосновава собствените си изводи, които са резултат на осъществена от нея решаваща, а не контролна дейност. В съотвенствие с тази практика въззивният съд е формирал собствени фактически констатации и правни изводи за неоснователност на исковата претенция.
Четвъртият поставен от касатора въпрос в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не се дефинира като такъв, включен в предмета на спора и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело. По същество този въпрос изразява доводите на касатора за неправилно анализиране на доказателствения материал, в следствие на което са формирани според него грешни крайни фактически и правни изводи. Тези доводи са относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. Както е разяснено в ТР № 1/2009г., материалноправният или процесуалноправният въпрос, на който се позовава жалбоподателят, трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
С оглед на гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1063 от 25.05.2015г., постановено по в.гр.д. №2689/2013г. по описа на Апелативен съд-София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.