О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№236
София, 24.02.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 10 февруари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело №1762 / 2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
„И” А. –Ботунец е обжалвало решението на Софийския градски съд от 10.06.2009г по гр.д. № 1708/2009г с което е отменено решението на Софийския районен съд от 23.12.2008г по гр.д. № 1494/2008г в отхвърлената част на исковете и вместо него е постановил ново решение. С него Софийският градски съд е приел за незаконно уволнението на И. И. Е., отменил заповед № 183 от 14.05.2008г на изпълнителния директор на дружеството,възстановил го е на заемната от преди уволнението длъжност „главен специалист ПРО той и търговски мениджър” при „И” А. и му е присъдил обезщетение за времето през което е бил без работа поради незаконното уволнение в размер на 3 709.06 лева. На основание чл.224 ал.1 КТ е присъдил и 304.12 лева обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и направените по делото разноски.
В изложението към касационната жалба се поддържа,че при решаването на съществените въпроси за спора-дали реално работникът можел да изпълнява трудовите си задължения и дали съдът можел да се произнася с решение,тогава когато уволненият работник или служител обжалвал заповедта за уволнение,а не предизвестието за прекратяване на трудовия договор-били решени в противоречие на практиката на ВС и на ВКС и в тази насока цитирал решение № 206 от 29.02.2000г по гр.д. № 617/98г на ВС, 3 Г. О.
Върховният касационен съд след проверка на посочените основания за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 КТ,прие следното:
Искането не е основателно.
При разрешаването на първия въпрос- дали реално медицински освидетелстваният ищец е можел да изпълнява задълженията си като ръководител-„Главен специалист ПРО той и търговски мениджър”,въпреки заболяванията си на опорно двигателния апарат-ревматоидни артрити, артроза на тазобедрена става и др., Софийският градски съд е отговорил положително в решението си като се е позовал и на медицинските експерти-решение на ТЕЛК от 08.04.2008г и е изложил съображения за приложимостта на чл.328 ал.1 т.12 и тези по чл.325 т.9 КТ-т.е. посочил е че докато разпоредбата на чл.12 е субсидиарна и се прилага само в случаи непосочени в КТ.,разпоредбата на чл.325 т.9 КТ се прилага в точно определените случаи при невъзможност на работника или служителя да изпълняват възложената им работа поради болест,довела до трайна неработоспособност /инвалидност/…….въз основа на ТЕЛК.
Следователно,в случая няма неправилно и в противоречие на практиката разрешен правен въпрос,а има точно приложение на закона към конкретния случай определен като предмет на делото.
По втория въпрос-какво всъщност е обжалвал ищецът-заповедта за уволнение или полученото предизвестие и че щом решаващо било предизвестието,а то не било обжалвано, недопустимо въззивният съд се произнесъл по заповедта за уволнение.
Становището е несъстоятелно. Вярно е че с достигане до работника предизвестието на работодателя вече има характер на преобразуващо право-предизвиква промяна в правната сфера на насрещния субект и това е моментът към който се преценява валидността на заявлението за прекратяване на трудовото правоотношение. Но това прекратяване се извършва с друг акт-заповед,която има предвид чл.344 ал.1 КТ,като за заповед говори и чл.344 ал.2 КТ.. Извършеното с нея уволнение е предмет на иска по чл.344 ал.1 т.1 КТ и за това и Софийският градски съд е уважил исковете,като е признал за незаконно уволнението и е отменил заповедта ,с която е било извършено.
Цитираното решение . № 206 от 29.02.2000г по гр.д. № 617/98г на ВС, 3 Г. О. не се отнася до същия или сходен случай,тъй като с него се третират въпросите след изтичане срока за предизвестие дали работникът или служителят могат да ползват закрилата по чл.333 ал.1 т.4 КТ и за това то е неприложимо за случая.
Върховният касационен съд счита,че не са налице основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 КТ и за това и на основание гореизложеното
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския градски съд от 10.06.2009г по гр.д. № 1708/2009г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: