О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 236
София 18.03.2010
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 9 март 2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1865/08 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от “Т” ЕО. със седалище гр. В. и “З” ЕО. със седалище гр. П., представлявани от адв. В. П. , против решение № 20 от 15.02.2008 г. по в.гр.д. № 768/07 г. на Плевенския окръжен съд. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради необоснованост, допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателите сочат, че са налице предпоставките по чл. 280, ал.1, т.1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивното решение противоречи на решение № 22 от 28.01.2008 г. по гр.д. № 989/07 г. на ВКС, ІІ г.о.
Ответниците по касация Я. К. Я. и Е. К. И. чрез своя пълномощник адв. Ст. Д. изразяват становище, че не са налице сочените предпоставки за допускане на касационно обжалване, а по същество – че въззивното решение не страда от визираните в касационната жалба пороци.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като взе предвид данните по делото във връзка с наведените от жалбоподателите доводи, намира:
С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решението на Плевенския районен съд, постановено на 29.06.2007 г. по гр.д. № 1822/06 г., с което е признато за установено по отношение на “Т” ЕО. гр. В. и ЕТ “З”, чийто правоприемник след вписване на прехвърляне на търговско предприятие е “З” ЕО. гр. П., че Я. К. Я. и Е. К. И. са собственици на общо 4/6 ид. части от магазин № 1, находящ се в гр. П., УПИ * в кв. 121 по плана на града, в крайната северна част на централната секция на жилищен блок “С”Асен Х. ” № 9 с граници: север- проход между централната и северната секция; запад – дворно място, юг- магазин № 2 и изток- пл.”М”/ “Република”/. Съдът е приел, че ищците се легитимират като собственици на този обект по силата на решение № РД- 16-12/ 16.05.2006 г. на Областен управител на Област Плевен, с която по реда на ЗОСОИ са били обезщетени чрез съсобственост в имота. След преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд е достигнал до извод, че с нотариални актове № 146 и № 147 от 23.03.2004 г. жалбоподателите в настоящото производство са закупили от “И” ЕАД съответно 108 и 38 ид. части от магазин № 2, който е с площ 146 кв.м. и е различен от процесния. При формиране на този извод съдът се е аргументирал с това, че при сключване на договорите за покупко- продажба праводателят на жалбоподателите “И” ЕАС се е легитимирал като собственик на продадения магазин с АДС № 2078/ 16.10.1965 г. и заповед № ДС- 831/ 10.11.1999 г. на Областен управител –. С цитирания АДС са актувани като държавни 4 магазина, като на гърба на акта има изготвена схема, в която е посочено тяхното разположение и площ. Магазин № 1 е отразен като крайния на север, с площ от 118 кв.м., а магазин № 2- с площ 176 кв.м. Именно магазин № 2 е бил предоставен на “К” и след приватизация на “И” ЕАД е наредено отписването му от актовите книги за държавна собственост.
В касационната жалба и изложението към нея не е формулиран конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен от въззивния съд с обжалваното решение, като обща предпоставка за допускане на касационно обжалване. Сочи се единствено, че крайният извод на въззивния съд за принадлежността на правото на собственост върху процесния имот бил в противоречие с решение № 22 от 28.01.2008 г. по гр.д. № 989/07 г. на ВКС, ІІ г.о., с което е оставено в сила решението на Плевенския окръжен съд по в.гр.д. № 890/05 г., с което е уважен предявен от “Т“ ЕО. и ЕТ ”З” Плевен против “Е” О. гр. П. иск с правно основание чл. 108 ЗС и ответникът е осъден да им предаде владението върху магазин за промишлени стоки с площ 146 кв.м., който според жалбоподателите е идентичен с процесния. Твърдението за противоречиво произнасяне относно правото на собственост върху един и същ обект не се оправдава от данните по делото.
Поначало за осъществяване на основанието по чл. 280, ал.1,т.2 ГПК не е достатъчно да е налице противоположен резултат по сходни дела, а следва това противоречие да е свързано с нееднакво тълкуване и прилагане на едни и същи правни норми. В случая доводи в тази насока не са изложени нито в касационната жалба, нито в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК. При разглеждане на делото пред двете инстанции спорът се е свел до установяване идентичност на закупения от жалбоподателите имот с този, в който ищците са били обезщетени чрез съсобственост по реда на ЗОСОИ. Това е фактически, а не правен въпрос, разрешаването на който зависи от събраните по делото доказателства, поради което не би могъл да обоснове допустимост на касационното обжалване. Оплакванията за необоснованост и нарушение на процесуални правила не се обхващат от приложното поле на чл. 280, ал.1 ГПК.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на против решение № 20 от 15.02.2008 г. по в.гр.д. № 7* г. на Плевенския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: