О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 236
гр.София, 16.12.2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Пето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 4219 по описа за 2008 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с с чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Р” Е. срещу решение № 143 от 25.04.2008 г. на Великотърновския окръжен съд, постановено по гр.д. № 1* от 2007 г., с което е оставено в сила решение № 961 от 20.01.2007 г. на Г. районен съд по гр.д. № 1* от 2007 г. за отхвърляне на предявения от „Р” Е. срещу „Е” АД иск с правно основание чл.108 от ЗС за установяване на собствеността и предаване на владението на трафопост с площ около 20 кв.м., разположен на приземния етаж на четириетажна железобетонна фабрична сграда с площ от 298,81 кв.м., построена в УПИ IV-1738 в кв.288 по Подробния устройствен план на Индустриално-промишлена зона, гр. Г..
За да постанови решението си за оставяне в сила на решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения ревандикационен иск, въззивният съд е приел, че ищецът „Р” Е. не е собственик на процесния имот, тъй като договорът за прехвърляне на предприятието на ЕТ „Ф” на ищцовото дружество „Р” Е. /в което предприятие бил включен и процесния недвижим имот/ не бил вписан и поради това нямал прехвърлително действие.
В касационата жалба се твърди, че решението на Великотърновския окръжен съд е неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Твърди се, че по съществения за делото материалноправен въпрос /дали вписването на договора за прехвърляне на търговско предприятие в Службата по вписванията е част от предвидената в Търговския закон форма за действителност на сделката за това прехвърляне или това вписване има само оповестително действие/ въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и по конкретно с няколко посочени от касатора решения на ВКС: решение № 594 от 11.06.2004 г. по гр.д. № 1* от 2003 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, решение № 491 от 22.07.2005 г. по гр.д. № 119 от 2005 г. на ВКС, Първо г.о. и решение № 781 от 20.11.1992 г. по гр.д. № 248 от 1992 г. на ВКС, Първо г.о.
В писмен отговор ответникът по касационната жалба „Е” АД оспорва жалбата като недопустима.
При проверка допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Пето отделение констатира следното: Съгласно чл.280, ал.1, т.1 от КТ, на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС.
В случая, същественият материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, е дали договорът за прехвърляне на търговско предприятие, който не е вписан в Службата по вписванията, има прехвърлително действие или не, съответно дали вписването на този договор е част от изискуемата за прехвърлянето форма за действителност или има само оповестително действие по отношение на третите лица, които са придобили имота от същия праводател. По този въпрос въззивният съд е приел, че след като договорът за прехвърляне на търговско предприятие не бил вписан в Службата по вписванията, следователно не била спазената необходимата форма за действителност на сделката за това прехвърляне и тази сделка нямала транслативен ефект. Това решение на въззивният съд е в пълно противоречие с трайната практика на ВКС, а и със закона, според които вписването по принцип има само оповестително действие спрямо третите лица, които са придобили имота от същия праводател /защитно действие има само в изрично предвидените в закона случаи/. Във всички случай обаче вписването не е част от формата за действителност на сделката, не се отразява на действителността на тази сделка и на нейния транслативен ефект. Тази трайна практика на ВКС е отразена и в посочените от касатора и описани по-горе решения на ВКС.
Гореизложеното налага извод, че в случая са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Великотърновския окръжен съд.
Неоснователно е възражението на ответника в писмения му отговор, че касационното обжалване е недопустимо на основание чл.280, ал.2 от ГПК, тъй като обжалваемият интерес бил под 1000 лв. В случая се обжалва решение по иск, чиято цена е 2 174,44 лв.: Съгласно чл.69, ал.1, т.2 от ГПК, цената на искове за собственост се определя от данъчната оценка на имота, предмет на иска, а в случая видно от представеното удостоверение за данъчна оценка от 23.05.2007 г. данъчната оценка на трафопоста с площ от 20 кв.м., предмет на предявения ревандикационен иск, е 2 174,44 лв. /съответно на 32399,10 лв. данъчна оценка за цялата сграда с РЗП от 298 кв.м./. Тоест, цената на иска и съответно обжалваемият интерес на касатора при отхвърлянето на този иск е над 1000 лв.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Пето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 143 от 25.04.2008 г. на Великотърновския окръжен съд, постановено по гр.д. № 1* от 2007 г.
ДАВА на касатора „Р” Е. едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС на РБ държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 86,98 лв.
УКАЗВА на същия, че в случай на невнасяне на таксата в срок, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на таксата делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.