` О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 236
София, 14.04.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 40 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 31305/14. ХІ.2008 г. на А. П. Д. от В. , подадена против осъдителните части от въззивното решение на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-В, от 10. Х.2008 г., постановено по гр. д. № 58/2008 г., с което по облигационния спор между него и „Д” А. – София, въведен с предявените при условията на обективно съединяване регресен иск на застрахователя с правно основание по чл. 402, ал. 1 /отм./ ТЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД, както и с иск за мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, Д. е бил осъден да заплати по първата претенция сума в размер на 2 068 лв., ведно със законната лихва върху нея считано от 31.І.2007 г. и до окончателното й изплащане, а по втория иск – съответно 778.57 лв. мораторна лихва за периода от 31.І.2004 г. и до горепосочената дата на подаване на исковата молба.
Оплакванията на касатора Д. са за постановяване на обжалваното въззивно решение на СГС при пороци, обективиращи приложението и на трите основания по чл. 281, т. 3 ГПК за неговото касиране като неправилно, претендирайки – като последица от това – постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който и двете обективно съединени искови претенции на търговеца-застраховател да бъдат отхвърлени изцяло в предявените им размери: като неоснователни и недоказани. В тази приподписана от а. С от САК касационна жалба на Д. се инвокират доводи, че въззивният съд неправилно бил приложил разпоредбата на чл. 213, ал. 1, изр. ІV-то КЗ във вр. § 143 от ПЗР на ЗИДКЗ (обн. ДВ, бр. 97 oт 23. ХІ.2007 г.), която следвало да се тълкува като имаща ретроактивно действие, а също и че решаващите правни изводи на СГС не кореспондирали по никакъв начин със събраните по делото доказателства.
Ответното по касация „Д” А. – София не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на изложените в касационната жалба на Д. оплаквания.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба на А. П. Д. от В. /понастоящем с адрес в гр. С., ж.к. „М”-І, бл. 30, вх. 5, ет. VІ, ап. № 185/ е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и от надлежна страна във въззивното производство пред СГС, поради което ще следва да се преценява като процесуално допустима.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, изготвено от процесуалния му представител по пълномощие адв. С от САК, касаторът Д. обосновава приложното поле на касационното обжалване с твърдение, че противоречиво бил разрешаван от съдилищата в Републиката същественият материалноправен въпрос относно темпоралното действие на разпоредбата на чл. 213, ал. 1, изр. 4-то КЗ, която следвало да намери приложение спрямо всички случаи „на встъпване в право, по които не е било извършено плащане към дата 23. ХІ.2007 г.”, т.е. вкл. и в процесната хипотеза, в когато вредата е била причинена от водач на МПС, имащ сключена при друг застраховател задължителна застраховка срещу риска „Гражданска отговорност”, която е била валидна към момента на настъпването на даденото ПТП. В подкрепа на тезата си за наличие на всяка от предпоставките по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, обосноваващи допустимост на касационното обжалване, в своето нарочно изложение касаторът се позовава както на едно решение на СРС, ГК, 73-ти с-в, постановено по гр.д. № 24424/07 г., така и на други две решения на Пловдивския РС, първото от които постановено по гр.д. № 459/07 г., а второто – съответно по гр. д. № 2737/07 г., без обаче да са налице данни за влизането в сила на който и да е от тези три първоинстанционни съдебни акта, разрешаващи релевираният съществен материалноправен въпрос в противоположния му смисъл.
Посоченият от А. П. Д. като главно основание за допустимост на касационното обжалване съществен материалноправен въпрос, отнасящ се до наличието на положителни законоустановени предпоставки за суброгирането – в конкретния случай – на застрахователя-ответник по касация в правата на застрахования, е такъв въпрос, който е релевантен както за точното прилагане на закона: чл. 402, ал. 1 /отм./ ТЗ във вр. с текста на чл. 213, ал. 1, изр. 4-то КЗ и § 143 ПЗР на ЗИДКЗ ДВ, бр. 97 от 23. ХІ.07 г., но така също той е и от значение за развитието на правото въобще: доколкото се отнася до ретроактивното действие на една нова и действаща понастоящем правна уредба в материята на онези застрахователни правоотношения, които възникват при покупката на полица за задължителната застраховка по риска „гражданска отговорност” на водачите на МПС. Наложително е да бъде тълкуван изразът, употребен в текста на § 143 от ПЗР на ЗИДКЗ: „случай на встъпване в право, по който не е извършено плащане към деня на обнародването на този закон в ДВ”, който е неясен, понеже хипотезата на чл. 402, ал. 1 /отм./ ТЗ дефинитивно обуславя встъпването в правата на застрахования от едно вече извършено от неговия застраховател плащане. Ето защо и на основание т. 3 от чл. 280, ал. 1 ГПК ще следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното от Д. в неговите две осъдителни части въззивно решение, постановено от СГС. В заключение ще следва да се отбележи, че не е налице релевираната от касатора предпоставка по т. 2 на същия законов текст, тъй като трите решения на районни съдилища в страната обективно не могат да се преценяват като противоречива практика, щом като няма данни за това те да са влезли в сила.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-В,от 10. Х..2008 г., постановено по гр. д. № 58/2008 г. в неговите две осъдителни части по исковете с правно основание по чл. 402, ал. 1 /отм./ ТЗ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
У К А З В А на касатора А. П. Д. с адрес в гр. С., ж.к. „М”-І, бл. 30, вх. 5, ет. VІ, ап. № 1* по с/ка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 63.50 лв. /шестдесет и три лева и петдесет стотинки/ В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от съобщението и в същия срок да представи препис от банковото бордеро за това в канцеларията на ВКС, ТЪЙ КАТО В ПРОТИВЕН СЛУЧАЙ НАСТОЯЩЕТО КАСАЦИОННО ПРОИЗВОДСТВО ЩЕ БЪДЕ ПРЕКРАТЕНО.
След внасянето на дължимата по с/ка на ВКС държавна такса, делото да се докладва на председателя на Първо отделение от Търговската колегия на този съд – за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните по спора.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2