4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 237
С., 01,04,2014година
Върховният касационен съд на Република Б., първо търговско отделение, в закрито заседание на седемнадесети март две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 2743/2013 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на А. М. А. от [населено място] против решение № 63 от 04.03.2013 г. по т.д. №6/2013 г. на Великотърновски апелативен съд.
Ответникът по касация – „П. Б./ Б./” АД – [населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е посочил, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК, чийто текст е възпроизвел. Изложил е и подробно оплакването си, че съобразно характера на задължението, встъпилият в дълг по банков кредит следва да отговаря само при условията на солидарност след като по реда на заповедното производство бил осъден длъжника и други лица солидарно да заплатят сумата. Направил е извод, че и предявения иск следва да бъде с отправено искане за установяване на вземането при условия на солидарност, а петитума не съдържал такова искане. По това възражение, според касатора за недопустимост на първоинстанционното решение, въззивната инстанция не се била произнесла. Направено е и оплакване, че след като е предявен иск по чл.422 ГПК, то съдилищата следвало да съобразят нередовността на исковата молба и да поискат отстраняването й. От което е изведено, че решението като необосновано следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като необосноваността била такова основание според страната. Касаторът е възпроизвел буквално оплакванията в касационната жалба относно така посочената необоснованост. В заключение е поставил и въпроси свързани с тези свои оплаквания. След проведено производство по чл.285 ГПК е приложил и определения на ВКС и съдилищата.Други доводи не са развити.
Доколкото касаторът е заявил разбиране за недопустимост на решението, макар и обосновано с допуснато процесуално нарушение от страна на въззивния съд, следва да бъде отбелязано, че такава не е налице, тъй като иска по чл.422 ГПК е обусловен изцяло по предмет и страни от проведената първа фаза на заповедното производство- по издаване на заповед за изпълнение. В тази връзка и установителният иск по чл.422 ГПК, когато е предявен срещу единственият възразил от солидарно отговорните длъжници е лимитиран при установяване на задължението от обективираното в тази връзка от заповедта по чл.410 или чл.417 ГПК и издадения въз основа на нея изпълнителен лист, които се реализират след влизане в сила на решението по чл.422 ГПК, ако с него това вземане е признато за съществуващо. В тази връзка не е налице нередовност на исковата молба тъй като се касае за иск предявен срещу солидарно отговорен длъжник, определено по размер, което с установяването му не променя издадената заповед, нито изпълнителния титул като основание за провеждане на принудително изпълнение.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Той не е формулирал материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. Поради така обоснованата със задължителна практика дефинитивност на общото основание без правно значение за установяването му са направените оплаквания за неправилност на съдебния акт в контекста на защитната теза на страната по спора, а и те не са относими към производството по чл.288 ГПК. Без правно значение са и поставените общо въпроси, имащи също така характер на оплакване за неправилност на акта поради това, че са формулирани като – „ непроизнасяне на въззивния съд по възражение касаещо недопустимост на решението … представлява ли основание за допускане на касационно обжалване.., 2/липсата на изложение на обстоятелствата за изискуемост на вземането … на достатъчно доказателства за дълга, могат ли да обосноват уважаване на претенция за издаване заповед за изпълнение на банка, 3 / договора за банков кредит … може ли установи предсрочна изискуемост на дълга…4/ кому е тежестта на доказване размера на дълга в производството по чл.422 ГПК… и 5 / В случай че няма изрични указания за разпределяне на доказателствената тежест… представлява ли това нарушение на съдопроизводствените правила..” Т.е. така поставени въпросите на касатора са извън контекста на решаващите мотиви на съда, а и някои от тях касаят приключила фаза на заповедното производство, хипотетични са и в по-голямата си част намират своят пряк отговор в законовата уредба.
Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, което касаторът е посочил и чийто текст е възпроизвел предполага доводи за това, че съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен правен въпрос, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, се е отклонил от установената задължителна практика на ВКС, респективно ВС/ подробно изброени актовете, попадащи в тази хипотеза с т.2 ТРОСГТК/ № 1 /2009г. / и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по посочени от касатора конкретно актове на ВКС, респ. ВС и излагане на доводи свързани с наличие на такова противоречие. С оглед тази дефинитвност на основанието в изложението липсват каквито и да било доводи свързани с него, както и не е приложена и задължителна практика. Същото е относимо и към основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като също така не е сочена практика на съдилищата, като приложените определения на ВКС постановени по реда на чл.288 ГПК не съставляват практика, такава не съставляват и подлежащите на инстанционен контрол определения на съдилищата – арг. т.2 и 3 ТРОСГТК №1/09г.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, чийто текст е възпроизвел касатора по отношение на поставените от него фактически въпроси, то той следва да установи, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е поставянето на общи и ирлевантни въпроси нито възпроизвеждане на текста на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Оплакванията на страната за неправилност на акта и свързаните оплаквания с довода за необоснованост са ирелевантни спрямо производството по чл.288 ГПК тъй като се квалифицират по чл.281 ГПК, а не по чл.280, ал.1 ГПК.
С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 63 от 04.03.2013 г. по т.д. №6/2013 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: