4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 237
гр. София, 11.04.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на първи февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 595 по описа за 2010г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца [фирма],[населено място] чрез процесуалния му представител адв. С. Г. П. срещу решение от 09.03.2010г. по в. гр. дело № 52/2010г. на Ш. окръжен съд, с което е потвърдено решение № Т 177 от 18.11.2009г. по гр. дело № 2562/2009г. на Районен съд Шумен. 20.11.2009г. по гр. дело № 4641/2007г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 5 състав. С потвърдения съдебен акт първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от [фирма],[населено място] срещу [фирма],[населено място] иск с правно основание чл. 208 КЗ за сумата 5 000 лв. – застрахователно обезщетение по застрахователен договор ЗП № 211027103 С001/07.08.2003г., като неоснователен.
Касаторът инвокира доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа становище, че неправилно е прието, че не се е установило застрахователното събитие, покрито от застраховката, да е настъпило по време на срока на договора. В касационната жалба и последващата молба са изложени основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – съдът се е произнесъл по въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: кога при професионалните застраховки за застрахования изтича правото да търси обезщетение – в срока на действие на договора за застраховка или в общия петгодишен срок.
Ответникът [фирма],[населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и инвокираните от страните доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Въззивният съд е приел, че между страните е възникнало застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Професионална отговорност на хуманитарни лекари и медицински персонал” за срок от 08.08.2003г. до 07.08.2004г. с покритие гражданска отговорност за причинени имуществени и неимуществени вреди в резултат от професионалната дейност на лицата, посочени в приложен към полицата списък, и включени рискове съгласно представените общи условия, а именно покритите рискове обхващат имуществени и неимуществени вреди от професионални действия, извършени в срока на застраховката, за които вреди през застрахователния период са предявени искове за обезщетение. По делото е установено, че по предявена на 09.05.2007г. искова молба с влязло в сила решение на 07.01.2009г., постановено на 16.06.2008г. по гр. дело № 427/2007г. Ш. окръжен съд е осъдил [фирма],[населено място] да заплати на Севдена А. А. сумата 8 000 лв. – обезщетение за вреди, причинени от действия и бездействия на длъжностни лица при ответното дружество, при оказване на медицинска помощ през периода 14.07.2004г. – 22.07.2004г. На 25.02.3009г. дружеството е заплатило на увреденото лице посочената в изпълнителния лист сума.
Поради това, че в застрахователния договор е залегнал принципът на покритие „claims-made” – покритие на притезания, които са повдигнати срещу застрахования по време на застрахователния договор и произтичат от събития, настъпили през същия период, а професионалните действия на посочените в приложения към полицата списък лица, причинили неимуществени вреди, са извършени през периода 08.08.2003г. – 07.08.2004г., но искът за заплащане на вредите е предявен едва на 09.05.2007г., т. е. години след изтичане на крайния срок на договора, въззивната инстанция е направила извод за неоснователност на настоящата искова претенция.
Допускането на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Предвид изложеното в касационната жалба и молбата към нея, посоченият от касатора материалноправен въпрос не е релевантен за спора. Въпросът „кога при професионалните застраховки за застрахования изтича правото да търси обезщетение – в срока на действие на договора за застраховка или в общия петгодишен срок” се отнася до института на погасителната давност и тъй като въззивният съд не се е произнесъл по него, същият не е от значение за решаването на спора. Релевантният за спора материалноправен въпрос се отнася до застрахователното събитие – покрит риск ли е причиняването на имуществени и неимуществени вреди от професионални действия, извършени в срока на застраховката, за които вреди срещу застрахования са предявени искове след застрахователния период, при клауза в Общите условия – неразделна част от застрахователната полица, че предмет и обхват на застрахователната защита са „имуществени и неимуществени вреди от професионални действия, извършени в срока на застраховката, за които вреди през застрахователния период са предявени искове за обезщетение /claims-made policy/”.
Неоснователен е доводът за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 3 правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Релевантният за спора правен въпрос зависи от конкретните клаузи на Общите условия на застраховка „Професионална отговорност на хуманитарни лекари, стоматолози и медицински персонал”, които са обсъдени от въззивния съд в тяхната взаимовръзка. Развитите оплаквания за неправилност на извода, че не е установено дали покритото от застраховката застрахователно събитие е настъпило по време на срока на договора, както и за неправилност на приетото от въззивния съд за неоснователно твърдение на ищеца, че при процесната фактическа обстановка застрахованият никога не може да получи обезщетението си, са пороци, относими към правилността на постановения съдебен акт и са основания за касирането му по смисъла на чл. 281, ал. 3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в касационната жалба и изложението основания за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не следва да се присъждат, тъй като такива не са направени и не са поискани в касационното производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 09.03.2010г. по в. гр. дело № 52/2010г. на Ш. окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: