2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 237
гр. София, 11.05.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 43 по описа за 2015г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на П. А. М. срещу определение № 2381 от 02.09.2014г. по т.д. № 2370/2014г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав, с което е потвърдено определение от 11.03.2014г. по гр.д. № 147/2012г. на Софийски градски състав, VІ т.о., 17 състав за прекратяване на производството по делото.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа, че въззивният съд неправилно е приел, че частният жалбоподател – ищец по предявения иск с правно основание чл.74, ал.1 ТЗ, вече е бил изключен като съдружник към датата на провеждане на процесното общо събрание на [фирма], решенията на което са предмет на делото. Поддържа, че цитираната в определението съдебна практика се явява неотносима, тъй като съдът безспорно има качеството на трето лице спрямо дружеството, с което на което конститутивният ефект на вписването на изключването на съдружника П. М. и заличаването му като управител на ответното дружество безспорно намира своето проявление и спрямо съда. Твърди, че в случая жалбоподателят все още притежава качеството на съдружник и управител, като до момента на предявяване на иска по чл.74 ТЗ не е губил това си качество. Счита, че изложеното в мотивите на обжалваното определение становище на въззивния съд, че процесните решения на общото събрание на дружеството за изключване на жалбоподателя като съдружник и освобождаването му като управител не подлежат на вписване, тъй като са нищожни, не се ползва със сила на пресъдено нещо и не обвързва длъжностните лица по регистрацията в Търговския регистър, с оглед на което прекратяването на делото практически води до отказ на компетентния съд да защити гарантираните от законодателя в разпоредбата на чл.74 ТЗ права на съдружника да иска отмяна на незаконосъобразните решения. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК излага доводи за наличие на посочените в чл.280, ал.1, т.3 ГПК основания за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни и материалноправни въпроси, които са от съществено значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Поддържа, че с обжалваното определение се дава възможност на част от съдружниците в едно О. да черпят права от собственото си противоправно поведение, като без знанието на съдружник проведат срещу него процедура по изключването му, без същият да е бил надлежно уведомен, изчакат изтичането на тримесечният срок по чл.74 ТЗ за обжалване на решението на общото събрание и едва тогава заявят за вписване приетите от тях в нарушение на разпоредбите на закона и на дружествения договор решения. Поддържа, че липсата на предвидена от законодателя възможност за обжалване на решенията на общото събрание за изключване на съдружник от дружество с ограничена отговорност като най-тежката мярка, прилагана срещу гарантираните от закона права на съдружника, в по-дълъг срок от предвидения в чл.74 ТЗ, както и липсата на друг предвиден механизъм за защита срещу привидно проведени общи събрания на съдружниците, на които са взети такива крайни решения, прави поставения за разглеждане пред съда въпрос особено важен за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Твърди, че недопускането до разглеждане на въпроса за законосъобразното свикване и провеждане на общото събрание на ответното дружество, взетите от което решения са обжалвани по реда на чл.74 ТЗ, чрез отмяна на обжалваното въззивно определение, ще затвърди описаната порочна и очевидно противоправна практика, като ще се наруши сигурността на търговския оборот.
Ответникът [фирма], представляван от особения представител адв. В. М., оспорва частната касационна жалба. Счита, че в жалбата се излагат само твърдения за допустимост на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не се сочат конкретни правни въпроси, които съдът е разрешил в противоречие с правните норми и произнасянето по които ще бъде от значение за развитие на правото.
Третите лица-помагачи на ответника – К. Т. К. и Г. И. Д. не представят отговор на частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.3, т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил постановеното от първоинстанционния съд определение за прекратяване на производството по предявения от П. А. М. против [фирма] иск с правно основание чл.74 ТЗ за отмяна на приетите на 13.01.2012г. решения на Общото събрание на съдружниците в дружеството, обективирани в два протокола от същата дата, по силата на които ищецът е изключен като съдружник и освободен като управител на дружеството, както и е променен адресът на управление и са приети изменения в дружествения договор. Въззивният съд е приел, че между страните е безспорно, че с решения на общото събрание от 18.11.2011г. ищецът М. е изключен като съдружник и управител на дружеството, както и че те са били атакувани от него с искове по чл.74 ТЗ, по които е образувано т.д. № 5270/2011г. по описа на СГС, VІ ТО, 15 състав, като с невлязло в сила решения са отменени. Изложил е съображения, че съгласно трайната съдебна практика решенията на общото събрание за промяна в персоналния състав на съдружниците, в частност за изключване на съдружник и за избор и освобождаване на управител, пораждат незабавно действие във вътрешните отношения между дружеството и неговите съдружници, а предвиденият в чл.140, ал.4 ТЗ конститутивен ефект на вписването им се проявява единствено по отношение на трети за същото лица, без с това да се придава оповестително действие на вписването. Приел е, че предявеният от изключения съдружник иск по чл.74 ТЗ за оспорване на решението за изключването му няма суспензивен ефект върху настъпване на правните му последици, касаещи ограниченото от субективна страна действие спрямо дружеството и останалите съдружници, като висящността на производството по такъв иск не поддържа членственото правоотношение, респ. качеството на ищеца на съдружник в него. Посочил е, че към датата на провеждане на процесното общо събрание – 13.01.2012г. частният жалбоподател не е притежавал качеството на съдружник в дружеството, тъй като с предходно решение от 18.11.2011г. той вече е бил изключен и освободен като управител на дружеството, като законосъобразността на това решение е ирелевантна. Въззивният съд е споделил и разбирането на първоинстанционния съд за нищожността на последващото решение на общото събрание от 13.01.2012г. за изключване на частния жалбоподател поради липса на предмет, доколкото към тази дата той вече е бил изключен с предходното решение от 18.11.2011г.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Правният въпрос може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от жалбоподателя. В настоящия случай касаторът само формално е изпълнил изискването на чл.284, ал.3, т.1 ГПК за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като в него не е посочил кой е разрешеният от въззивния съд процесуалноправен или материалноправен въпрос, обусловил изхода на спора, а е повторил оплакванията си за неправилност на въззивното определение, изложени в частната касационна жалба. Тези оплаквания обаче могат да бъдат обсъждани само след допуснато касационно обжалване при констатирано наличие на основанията за допускане на касационен контрол. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените в касационната жалба факти и обстоятелства.
Поради това следва да се приеме, че липсва общото основание за допускане на касационен контрол, което само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглежда соченото допълнително основание за това.
При този изход на спора на частния жалбоподател не следва да се присъждат разноски.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2381 от 02.09.2014г. по т.д. № 2370/2014г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: