1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 237
гр.С., 14.02.2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б.,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
девети февруари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Харизанова
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Кр. Харизанова гр.д.№ 347/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на [фирма] –[населено място] за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Б. окръжен съд № І-113 от 09.10.2009 г. по гр.д.№ 415/ 2009 г. С посоченото решение частично е потвърдено и частично е отменено решение на Б. районен съд по гр.д.№ 2565/ 2007 г., като по този начин по предявените против касатора от И. Я. П. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ е признато за незаконно и е отменено уволнението на И. П., извършено със заповед № 510/ 26.11.2008 г. на изпълнителния директор на [фирма] –[населено място], възстановен е на заеманата преди уволнението длъжност „работник по поддръжка на хлораторна станция” и касаторът е осъден да заплати обезщетение за оставане без работа в размер 2 098,06 лв. За разликата до 2 659,14 лв искът за обезщетение е отхвърлен.
Въззивното решение се атакува само от ответника по делото [фирма] –[населено място]. В частта, в която искът за обезщетение е отхвърлен, въззивното решение не е обжалвано и поради това следва да се счита влязло в сила от момента на изтичане на срока по чл.283 от ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че въззивният съд отговорил неправилно на материалноправните въпроси изчерпателно ли са изброени тежките нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187 т.10 вр. чл.180 ал.1 т.7 от КТ; неизпълнението на възложената работа съставлява ли друго тежко нарушение на трудовата дисциплина по чл.190 ал.1 т.7 от КТ; счита ли се за немотивирана заповедта за уволнение, ако в нея не са индивидуализирани по вид, време и място отделните конкретни провинения, които представляват системни нарушения на трудовата дисциплина; може ли с поведението си работникът да осъществи съставите на повече от едно дисциплинарно нарушение, всяко от които да обосновава налагането на дисциплинарно наказание; може ли заповедта за уволнение да бъде мотивирана относно едно нарушение, а относно друго – да е немотивирана, макар нарушенията да са извършени с едни и същи действия на работника; служебно ли се взема предвид от съда наличието на друго, незаличено дисциплинарно наказание, ако уволнението не е мотивирано с него; ако такова нарушение бъде посочено в заповедта това означава ли, че се нарушава забраната за налагане на две наказания за едно и също деяние. Счита, че въпросите имат значението по чл.280 ал.1 т.1-3 от ГПК и поради това моли за допускане на касационно обжалване на решението.
Ответникът по касация И. Я. П. оспорва жалбата. Счита, че не са налице основания за допускане на атакуваното решение до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение – за неоснователно.
За да го постанови въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че ищецът и ответникът са били страни по трудов договор, прекратен поради дисциплинарното уволнение на работника със заповед от 26.11.2008 г. В заповедта са посочени конкретни нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в заспиване на работника по време на дежурство, арогантно поведение и псувни към прекия му ръководител и отказ да осигури на този ръководител възможност за напускане на обекта, наложило счупване на катинар. Въззивният съд е анализирал доказателствата по делото и е приел от фактическа страна, че нито едно от нарушенията, посочени в заповедта, не се установява да е извършено от работника. Поради това е счел, че уволнението е незаконно. Независимо от това е изложил съображения, че при липса на индивидуализация в заповедта на конкретните провинения по вид, време и място, не може да се прецени дали става въпрос за системност на нарушенията.
При така изложените фактически и правни изводи на въззивния съд поставените от жалбоподателя материалноправни въпроси не обуславят въззивното решение. Основното съображение на въззивния съд за отмяна на уволнението е липса на доказателства посочените в заповедта провинения да са извършени от работника. Мотивиран е фактически извод, че работодателят не е доказал твърденията си за извършени нарушения на трудовата дисциплина и че поради това наложеното дисциплинарно наказание не може да се счете за законно. В производството по чл.288 от ГПК не могат да се проверяват фактическите констатации на въззивния съд. При допускане на обжалването от значение са единствено правните изводи в обжалваното въззивно решение. В случая тези изводи се ограничават до това, че ако не е доказано извършване на нарушението, то наложеното за него наказание не може да бъде законно. Във връзка с този извод касаторът не е формулирал правен въпрос. Той излага въпроси, свързани с преценката на тежестта на нарушението, кое неизпълнение на работата може да се определи като „тежко” нарушение и при какви условия нарушенията могат да се квалифицират като „системни”. Всички тези въпроси се поставят (и хипотетично би било възможно) да обуславят правните изводи на въззивния съд едва тогава, когато се установи, че нарушението е извършено. В случая въззивният съд е стигнал до извод, че твърдяните нарушения не са извършени от работника – съответно той не е излагал мотиви по квалификацията на тези нарушения, за да бъдат относими поставените от касатора въпроси към правните му изводи. Вярно е, че като допълнителен аргумент съдът е посочил, че липсва конкретизация на нарушенията в заповедта за уволнение, поради което не може да прецени дали нарушенията са системни. Обаче това е действително спомагателен довод – той не обуславя изхода от спора, тъй като дори правният извод за липса на системност да не е верен, остава да важи основното съображение за отхвърляне на исковете. То се изчерпва до това, че извършването на посочените в заповедта нарушения не е доказано от работодателя, което прави уволнението незаконно. Правните въпроси, повдигнати от касатора в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК, нямат отношение към този извод, т.е. не обуславят въззивното решение. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, касационното обжалване не може да се допусне, ако формулираните от жалбоподателя въпроси не предпоставят правните изводи, послужили като основание за издаване на обжалваното решение.
По изложените съображения настоящият състав на Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Б. окръжен съд № І-113 от 09.10.2009 г. по гр.д.№ 415/ 2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: