1
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 237
С., 15.02.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1266/2012 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
А. Д. и Х. Д., двамата от [населено място], са подали касационна жалба против решение на Великотърновския апелативен съд по гр. д. № 245/2012 г. с искане да бъде отменено като неправилно. В жалбата се съдържат доводи за допускане на касация и отделно е представено писмено изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК и решения на състави на касационния съд по чл. 290 ГПК.
Ответникът по жалбата, ищец по делото, К. – [населено място] счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и касационната жалба е неоснователна по същество.
След проверка, касационният съд установи следното:
Великотърновския апелативен съд с въззивно решение от 11. 07. 2012 г. по гр. д. № 245/2012 г. е отменил частично първоинстанционно решение на Плевенския окръжен съд по гр. д. № 23/2010 г. и вместо това постановил отнемане от Х. Д. и А. Д. на имущество, останало в наследство от Д. Д., починал на 27. 11. 2008 г., включващо недвижим имот – дворно място и сгради в [населено място], недвижим имот – дворно място и сгради в [населено място], лек автомобил „Деу Т.”, конкретно посочени парични суми – в наличност и по банкови сметки. Апелативният съд е приел, че може да се предположи връзка между престъпната дейност на осъдения Д. Д. по чл. 354а, ал. 1 НК и придобиването на процесното имущество, което е законно основание за неговото отнемане. При определяне стойността на двата недвижими имота, съдът е взел предвид пазарната им стойност към момента на придобиването, определена от заключението на техническата експертиза. Въззивният съд е приел, че цените на имотите, посочени в нотариалните актове, съответстват на данъчните им оценки и са симулативни. Решаващият съд е установил, че за проверявания период от време Д. Д. има доказани доходи в размер на 129 571,93 лв., а е направил разходи в размер на 204 689,78 лв., т. е. разходите надхвърлят приходите със сумата 75 108.85 лв. или 335,78 минимални работни заплати. Констатирал е, че спорното имущество е в размер на 138 033,62 лв. или 761,03 М., което е значителна стойност съгласно закона и са налице предпоставките за неговото отнемане.
Искането на жалбоподателите за допускане на касационно обжалване е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Посочено е, че по настоящото дело въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практика на ВКС при разрешаване на въпроса за действителната стойност на отнетите два недвижими имота. Жалбоподателите се позовават на решение № 17/26. 04. 2011 г. по гр. д. № 462/2010 г. на ВКС, ІІІ г. о., с което е прието, че К. носи доказателствената тежест да установи реалната стойност на имотите, когато оспорва стойността, посочена в нотариалните актове. В случая не е налице такова противоречие с цитираното решение. То съдържа и констатацията, че при несъответствие между пазарната стойност на имота, определена от специализирана експертиза и стойността, посочена в нотариалния акт, въпросът за действителната стойност се решава въз основа на доказателствата по делото. Съставът, постановил решението по гр. д. № 462/2010 г. е обвързал разрешаването на въпроса за стойността на недвижимите имоти с доказателствата по конкретното дело, а този процес – на доказването, може да бъде оценяван в производството по разглеждане на касационната жалба по същество, но не е предпоставка за допускане на касационно обжалване.
Същите съображения се отнасят и до искането за допускане на касация на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поставен е въпросът : ако липсват доказателства за връзка между придобитото имущество и извършеното престъпно деяние, може ли да се предположи такава връзка, когато проверяваното лице е осъдено за престъпление, което на практика не генерира матариални облаги или те са на ниска стойност. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК поставя като основно изискване да е налице произнасяне на въззивния съд по конкретен правен въпрос. Поставеният по-горе въпрос не е бил разглеждан и разрешаван от апелативния съд според изложеното му съдържание. Гражданският съд не е оправомощен да предполага и преценява дали едно престъпно деяние може или не може да генерира значителни материални облаги, а по силата на закона следва да приеме, че осъдителната присъда за деяние, обхванато от чл. 3, ал. 1 от Закона е основание да се разгледа въпроса за отнемане на имуществото. Некоректно е съдържащото се във въпроса условие, че липсват доказателства за връзка между деянието и придобиването. В случая решаващият съд не се е позовал на липса на доказателства, а е приел наличието на предположение за такава връзка с оглед на обстоятелствата по делото. Това произнасяне на съда отново представлява доказателствен извод, индивидуален за всяко отделно дело, а не принципно разрешаване на правен въпрос, поради което не може да бъде основание за допускане на касация по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 11. 07. 2012 г. по гр. д. № 245/2012 г. на Великотърновския апелативен съд по жалбата на Х. Д. и А. Д. от [населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: