1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 237
Гр.София, 18.04.2018 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на пет декември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 1918/2017 г.
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Видов К. срещу Решение № 94 от 30 май 2017 г. по гр.д.№ 135/2017 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение на ОС Велико Търново от 19 януари 2017 г. № 23 по гр.д.№ 623/2016 г. по описа на същия съд. С първоинстанционния съдебен акт е отхвърлен предявеният от касатора иск срещу Кооперация „Взаимоспомагателна кредитна асоциация на частните стопани – Съгласие – 96“ [населено място], [община], иск по чл.439 ГПК за установяване несъществуването на вземане на „ „В. Съгласие-96“ [населено място] срещу М. Видов К. за сумата 30 654,41 лв., по издаден на 27.6.2002 г. по ч.гр.д.№ 319/2002 г. на ВТРС изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 636/2009 г. по описа на ЧСИ Д.К., рег. № 728/ предишно изп.д.№ 511/2002 г. по описа на ДСИ при ВТРС, преобразувано под нов номер/, поради погасяването му по давност и поради прекратяване на изпълнителното дело по чл.433 ал.1 т.8 ГПК. В касационната жалба и изложението към нея по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поддържа, че въззивното решение е неправилно по съображения за необоснованост, нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира се отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане на Великотърновския апелативен съд.
Ответникът по касация Кооперация „В. Съгласие 96“ изразява становище в срока за отговор на жалбата, че не са налице предпоставките за достъп до касация.
Върховният касационен съд, състав на Второ ТО, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.283 ГПК от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол валидно и допустимо въззивно решение на Великотърновския АС и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че изпълнителното дело срещу длъжника М. Видов К. е образувано по молба на взискателя К„В. Съгласие 96“ въз основа на издаден по реда на чл.237 ГПК /отм./ изпълнителен лист за сумата 33660 лв., представляваща главница по договор за кредит с нотариална заверка на подписите, длъжникът е оспорил по исков ред изпълнението въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, в което е издадено изпълнителното основание. От събраните доказателства не се установява прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК, а и евентуално прекратяване на посоченото основание не би погасило вземането на кооперацията. Същото не засяга правото на изпълнение, нито самото материално право. За неоснователен е приет и доводът на ищеца-жалбоподател за погасяване на вземането по давност поради двукратно спиране на принудителното изпълнение въз основа на обезпечителни заповеди, издадени по искане на ипотекираните длъжници Н. К. и И. К., както и поради прекъсване на давността с предприети действия за принудително изпълнение, от които тече нова давност.
В касационната жалба, както в изложението на основанията по чл.280 ал.1 ГПК към нея не са формулирани правни въпроси, включени в предмета на спора, обусловили правната воля на въззивния съд за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Съгласно ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС – т.1 – касаторът е длъжен да посочи материалноправен или процесуално правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, представляващ общо основание за достъп до касационен контрол, определящ рамките, в които следва да бъде селектирана жалбата. ВКС не е овластен да извежда правния въпрос от значение за изхода на спора от твърденията на касатора, както и от сочените факти и обстоятелства в жалбата, той може само да конкретизира, да уточни или квалифицира правния въпрос въз основа на фактите, доводите и твърденията на касатора.
Непосочването на правен въпрос, значим за конкретното дело, обусловил решаващите изводи на въззивния съд по предмета на спора, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване без да се разглеждат сочените в изложението допълнителни селективни основания по чл. 281 т. 3 ГПК.
Независимо от горното същите са формулирани в контекста на оплакванията за необоснованост и необсъдени доводи на ищеца относно незаконосъобразно образуване на изпълнителното дело конституиране на страните, както и относно недействителност на предприетите изпълнителни действия. Значение за материалното право на взискателя има само евентуално прекъсване на давностния срок в резултат на предприемане на принуда.
Процесуалната незаконосъобразност или недопустимост на провежданото принудително изпълнение поради наличие на пречки от процесуално естество остава извън предмета на исковата защита по чл.439 ГПК.
По изложените съображения следва да се приеме, че касаторът не установява наличието на предпоставките за достъп до касационен контрол.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т. о. на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 94/30 май 2017 г. на Великотърновския апелативен съд, постановено по в.гр.д.№ 135/2017 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА М. Видов К. да заплати на Кооперация „Взаимоспомагателна земеделска кредитна асоциация на частните стопани Съгласие 96“ с ЕИК[ЕИК], сумата 1500 лв., представляваща съдебни разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: