1
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 237
София, 19.03.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети март, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д.№ 60 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано по касационна жалба на Д. Г. Х. чрез адвокат Р. Д. от АК-Я. срещу решение № 92/11.10.2018 г. по гр.д. № 199/2018 г. на Окръжен съд Ямбол, с което се потвърждава решение № 300/16.05.2018 г. по гр.д. № 144/2018 г. на Районен съд Ямбол за отхвърляне на предявените искове за изменение на мерките за упражняване на родителските права по отношение на малолетния Г. Д. Х., предоставени на майката М. К. Ч., за промяна местоживеенето на детето при неговия баща, както и за месечната му издръжка, която да бъде заплащана от майката. В жалбата се твърди, че въззивното решение е неправилно, необосновано, постановено в нарушение с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а в изложението към нея се поддържа също очевидна неправилност по чл.280, ал.2 ГПК поради необоснованост на мотивите на съда относно положението на детето и качествата на бащата. Според касатора е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по обуславящия изхода на делото въпрос, следва ли съдът да обсъди не отделни, а съвкупността на всички конкретно установени по делото обстоятелства, при преценката относно тяхното изменение и относно интересите на детето при спор по иск по чл.59, ал.9 от СК.
От М. К. Ч. чрез адвокат М.Г. от АК-Я. е подаден писмен отговор в срока по чл.287 ГПК, в който оспорва доводите в жалбата, като счита че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 и 2 ГПК и претендира направените пред настоящата инстанция разноски.
За да постанови решението, съдът е разгледал спор за изменение на родителските права по отношение на детето, които с влязло в сила решение са били предоставени на майката, определил е режим на лични отношения с бащата и е присъдил той да заплаща издръжка на малолетното си дете. При обсъждане на събраните доказателства, въззивният съд е възприел изводите на първоинстанционния съд, че с оглед интересите на детето и постигнатото споразумение между родителите, не се установяват обстоятелства, които да обосновават необходимост от промяна на местоживеенето, упражняването на родителските права и режима на лични отношения с бащата. Детето е емоционално привързано към двамата си родители и при съобразяване на неговата възраст, както необходимостта да бъдат полагани непосредствено грижи от двамата родители, според съда е в интерес на детето да продължи да живее при майка си, която очаква раждането на друго дете. При липсата на конкретни данни, от които да се направи извод, че майката не притежава морални качества и материални възможности да се грижи за детето, съдът е съобразил, че при този родител има повече възможности за осигуряване на отношения в семейна среда, поради което е отхвърлил иска на бащата за изменение на родителските права.
Не е налице поддържаното основание за очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, тъй като липсват нарушения на основни принципи в гражданския процес, които са възприети и утвърдени в съдебната практика на Върховния касационен съд, във връзка с предпоставките за изменение на родителските права на основание чл.59 СК. От мотивите на съдебния акт е видно, че решението е израз на волята на съда по предявения иск за изменение на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на роденото от брака ненавършило пълнолетие дете, без да се нарушава обема на търсената от страните и дължима защита и съдействие. В този смисъл, декларативното позоваване на очевидна неправилност по чл.280, ал.2 ГПК не дава основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения: Поставеният от касатора материалноправен въпрос обуславя крайните изводи на въззивния съд, но не е решен в противоречие, а в съответствие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, обобщена в раздел ІV от Постановление № 1/12.11.1974г. на Пленума на ВС, според което съдилищата, като изхождат от обстоятелствата на конкретния случай и като вземат предвид интересите на децата, трябва да определят подходящи лични отношения между родителите и децата по такъв начин, че да се създава нормална обстановка за поддържане на тези отношения, като това може да става не само със свиждания, но и чрез по-продължителен личен контакт на детето с родителя. Приложеното към изложението решение на ВКС е в същия смисъл – с оглед особеностите на конкретния случай, при постановяване на решението съдът следва да посочи не само защо е предпочетен единия родител да упражнява родителските права, но и има ли други обстоятелства, които налагат детето да остане при него (като например поведението и моралният облик на другия родител), въз основа на които да се определи режима на лични контакти в интерес на малолетното дете. В случая, въззивният съд е приел, че интересът на детето следва да се преценява с оглед на конкретно установените по делото обстоятелства за родителските качества на всеки от родителите, полаганите от тях грижи и умения за възпитание на детето, като се преценяват социалното обкръжение и битовите условия, при които живеят, възрастта и пола на малолетното дете, както и отношенията на привързаност с неговия баща. Съобразявайки тези критерии, въззивният съд е определил режим на лични контакти, при който детето има възможност да запази и надгражда съществуващите отношения на близост с неговия баща, който ще има може да полага непосредствени грижи за своя син. Преценката на съда се основава на релевантните в конкретния случай обстоятелства, че и двамата родители желаят да осигурят възможност на детето да има пълноценен контакт с тях и не се противопоставят на срещите помежду им в унисон с отговорното родителско поведение. При липсата на доказателства за проблеми при общуването с някой от двамата родители на малолетния или за негативни реакции от промяната в социалната среда, при която живее детето, въззивният съд е съобразил приетите от социалните работници констатации в изготвения доклад, че режимът на контактите с бащата е удачно да се запази, което отговаря на интересите и възрастта на детето. При обсъждане на целия комплекс от обстоятелства, които имат значение за това да бъде предпочетен единия родител, съдът е взел предвид отношенията на майката с нейния приятел и очакванията за спокойна семейна среда в бъдеще, въз основа на което е достигнал до извода, че промяната в изградените навици може само да навреди на детето.
Предвид изложените съображения, поставеният от въпрос е разрешен в съответствие със съдебната практика на Върховния съд и на Върховния касационен съд, с оглед на което не е налице и поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
От М. К. Ч. чрез адвокат М. Г. от АК-Я. са поискани разноски за адвокатско възнаграждение, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 92 от 11.10.2018 г. по гр.д. № 199/2018 г. на Окръжен съд Ямбол.
ОСЪЖДА Д. Г. Х. от [населено място], ЕГН [ЕГН], да заплати на М. К. Ч., ЕГН [ЕГН], чрез адвокат М. Г. от АК-Я., разноски пред касационната инстанция в размер на 300 (триста) лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.