O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 237
София, 20.04.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ПЪРВО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети февруари хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
т.д.№ 60385 /2016 година, преобразувано по описа на ГК,
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх.Nо 11508/05.08.2016 година на Т. Г. В., Б. Й. В. и Е. Й. В., и тримата от [населено място], заявена чрез адв.С. Ч. – САК срещу Решение Nо 1269 от 20.06.2016 година по В.гр.д.Nо 1603/2016 година на АС-София .
С посоченото решение , апелативният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е отменил Решение от 17.07.2016 година по гр.д. No 1244/2016 година на Софийския градски съд , с което на основание чл.266 КЗ/ отм./ са уважени исковете на всеки един от касаторите- ищци срещъ ЗД [фирма] за неимуществени вреди над 50 000 лв. до уважения размер от 120 000 лв., обезщетение за болки и страдания поради смъртта на Й. Б. В. при ПТП на 15.12.2012 година в [населено място] ,ведно с лихви и разноски , като е постановено ново решение , с което всеки един исковете е отхвърлен до посочения размер от 120 000 лв. Със същото решение е оставено в сила решението на първата инстанция , с което всеки един от заявените искове е отхвърлен за разликата над 120 000 лв. до 160 000 лв.
С касационната жалба се поддържа , че в обжалваните части въззивното решение е неправилно, като постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.Конкретните доводи касаят неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД и размера на приетото съпричиняване от 50 % .
Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК с довод , че по въпроса при формиране на изводите относно размера на обезщетението следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия близкия, който търси обезщетение , интензитета на претърпените болки и страдания, въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната съдебна практика- ПП ВС 4-68 , и Решение No 149 от 02.05.2011 година по гр.д.No 574/2010 година на ВКС, ГК – III г.о. Решение No 121 от 09.07.2012 година по т.д.No 60/ 2012 година на ВКС, ТК – II отд., както и по въпроса : следва ли при определяне на обезщетението по справедливост да се вземат в предвид и конкретните икономически условия, чийто ориентир се явяват нормативно определените лимити на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите? произнесен в противоречие с Решение No 83 от 06.07.2009 година по т.д.No 795/2008 година на ВКС, ТК – II г.о.
Искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК се поддържа с довод, че въпросът : следва ли да намери приложение разпоредбата на чл. 51 ал.2 ЗЗД когато при условията на пълно и пряко доказване е установено нарушаването на императивно правило от страна на прекия делинквент при липса на данни за поведението на пострадалия ? се разрешава противоречиво от съдилищата ,като се сочат Решение , постановено по гр.д.No 8214/2013 год. на Софийския градски съд , Решение No 288 от 17.02.2015 година по в.гр.д.No 4315/2014 год. на АС- София , Решение No 34 от 17.02.2016 година по в.гр.д.No 271/2015 год. на АС- Велико Търново и др.
По делото в срока по чл.287 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация ЗД [фирма] чрез адв.М. Г. -САК с който отговор се възразява наличието на основания за допускане на касационното обжалване, респ. възразява по основателността на касационната жалба по същество .Претендира разноски по делото.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 т.1 ГПК, намира :
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт- решение на въззивен съд по граждански спор с цена на иска над 5 000 лв.
За да измени решението на първата инстанция досежно размера на обезщетението за всеки един от ищците-касатори , въззивният съд е приел, че от страна на пострадалия Й. В. е налице съпричиняване в равна степен с вината на делинквента и е определеният размер от 120 000 лв. обезщетение за всеки един от наследниците на починалия е завишен , предвид на „конкретната икономическа конюнктура“ през 2012 година.
След преценка на поставения правен въпрос и доводите на касатора , настоящият състав на ВКС намира , че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и т. 2 ГПК по следните съображения:
Не може да бъде споделен довода на касаторите , че въпросите при формиране на изводите относно размера на обезщетението следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия близкия, който търси обезщетение , интензитета на претърпените болки и страдания,са произнесени от въззивния съд с противоречие цитираната задължителната съдебна практика- ПП ВС 4-68 , и Решение No 149 от 02.05.2011 година по гр.д.No 574/2010 година на ВКС, ГК – III г.о. Решение No 121 от 09.07.2012 година по т.д.No 60/ 2012 година на ВКС, ТК – II отд. след като видно от мотивите всички критерий , посочени от ВС/ВКС като правно релевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са обсъдени и взети предвид.Неудовлетворението на касаторите за определения общ размер на обезщетението в рамките на 100 000 лв. за всеки от наследниците- ищци не може да се обоснове с несъблюдаване от страна на съда на установената задължителна практика относно критериите при определяне справедливия размер на обезщетението. Въззивният съд е формирал изводи след преценка на всеки правнорелевантен факт , като определеният размер на обезщетение е близък до този на първата инстанция , но съобразен от втората инстанция с оглед на по богатия и опит по отношение на по-голям брой аналогични дела , като база за по обективна преценка. В този аспект поставения въпрос следва ли при определяне на обезщетението по справедливост да се вземат в предвид и конкретните икономически условия, чийто ориентир се явяват нормативно определените лимити на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите? не може да се приеме , че е произнесен в противоречие с Решение No 83 от 06.07.2009 година по т.д.No 795/2008 година на ВКС, ТК – II г.о.. Именно това решение дава отговора , заложен и в мотивите на обжалваното , в смисъл, че „ икономическата конюнктура „е в основата на определяне нивата на застрахователното покритие на неимуществените вреди.
Искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК се поддържа с довод, че въпросът : следва ли да намери приложение разпоредбата на чл. 51 ал.2 ЗЗД когато при условията на пълно и пряко доказване е установено нарушаването на императивно правило от страна на прекия делинквент при липса на данни за поведението на пострадалия ? се разрешава противоречиво от съдилищата ,като се сочат Решение , постановено по гр.д.No 8214/2013 год. на Софийския градски съд , Решение No 288 от 17.02.2015 година по в.гр.д.No 4315/2014 год. на АС- София , Решение No 34 от 17.02.2016 година по в.гр.д.No 271/2015 год. на АС- Велко Търново и др. Противоречието , доколкото може да се приеме , че е налице зависи изцяло от преценката на конкретните, по всяко от делата, факти- характер на увреждането , механизъм на произшествието / деликта/ от който са настъпили вредоносните последици. Поведението на пострадало лице винаги е обусловено от установените с надлежни доказателства конкретни факти, като спрямо обжалваното въззивно решение не може да се въвеждат/ с поставения въпрос/ твърдения , че преценката на съда е базирана на предположения , без съобразяване с установените факти.
По искането на ответника по касация за разноски: Правото на разноски в процеса е имуществено право на страната , която не е причина за иницииране на съответното съдебно производство , да бъде възмездена от насрещната страна за направените за защита по делото разноски- платен адвокатски хонорар. Направените за защита разноски могат да се присъдят по делото само и доколкото са надлежно доказани .
Видно от писмените материали , искането за присъждане на разноски от страна на ответника е направено в отговора на касационната жалба /л.65/.Съгласно представения писмен документ -Договор за правна защита и съдействие А 669265/28.09.2016 година, следва , че тези разноски са доказани и искането следва да бъде уважено за сумата от 9 500 лв. / девет хиляди и петстотин лева./
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК и чл. 81 ГПК , състав на ВКС – първо отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 11508/05.08.2016 година на Т. Г. В., Б. Й. В. и Е. Й. В. , и тримата от [населено място] , заявена чрез процесуалния представител- адв.С. Ч. – САК срещу Решение Nо 1269 от 20.06.2016 година по В.гр.д.Nо 1603/2016 година на АС-София .
ОСЪЖДА Т. Г. В., Б. Й. В. и Е. Й. В. , и тримата от [населено място] да заплатят на ЗД [фирма] София сумата 9 500 лв. / девет хиляди и петстотин лева/, на основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ал.3 ГПК ,разноски за защита в касационното производство .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: