1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 237
гр. София, 21.04.2020 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на четиринадесети април през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1905 по описа за 2019г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 2 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответницата Т. П. К. от [населено място] чрез процесуален представител адвокат П. В. срещу решение № 102 от 20.03.2019г. по в. т. дело № 59/2019г. на Апелативен съд Пловдив, 1 търговски състав, с което след отмяна на решение № 531 от 22.11.2018г. по т. дело № 359/2017г. на Окръжен съд Стара Загора ответницата Т. П. К. е осъдена да заплати на ищеца „Екстрийм“ ЕООД /в несъстоятелност/, [населено място], представлявано от синдика М. Г. С., сумата 157 565,12 лв., изтеглена от Т. П. К. от банкова сметка на „Екстрийм“ ЕООД /в несъстоятелност/, открита при „Инвестбанк“ АД за периода 08.05.2014г. – 30.07.2014г., както и сумата 178,80 лв. – разноски за първоинстанционното производство, а по сметка на бюджета на съдебната власт сумата 6 302,60 лв. – държавна такса за първоинстанционното производство и сумата 3 151,30 лв. – държавна такса за въззивното производство.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в приложено към касационната жалба изложение релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 2 предл. 3 ГПК поради очевидната му неправилност. Поддържа становище, че въззивният съд неправилно е преценил фактическите твърдения в исковата молба, не е съобразил, че Т. К. е едноличен собственик на капитала и на цялото имущество на „Екстрийм“ ЕООД, била е такава по време на направените тегления и не е било необходимо да сочи конкретно основание при тегленето на различни суми, както и неправилно в противоречие на материалния закон съдът е приел наличие на отпаднало основание. Касаторът поддържа също, че „в петитума на исковата молба е поискано от съда ответницата да бъде осъдена да върне в масата на несъстоятелността претендираната процесна сума, което е процесуално недопустимо, защото ако синдикът предявява установителен иск, не може да иска връщане на установеното в масата на несъстоятелността, а ако предявява осъдителен иск, следва да иска осъждане за заплащане на дружеството в несъстоятелност на претендираните с исковата молба суми“.
Ответникът „Екстрийм“ ЕООД /в несъстоятелност/, представляван от синдика М. Г. – ищец в първоинстанционното производство, оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на твърдените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като решението не е очевидно неправилно. Поддържа становище, че касаторът не е посочил коя материалноправна норма е нарушена, и релевира доводи за правилност на обжалвания въззивен съдебен акт.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и провери данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Въззивният съд е определил правната квалификация на иска по чл. 145 ТЗ, предвид твърденията в исковата молба, че ответницата като управител се е разпоредила със средства от сметката на дружеството – изтеглила ги е и към момента на прекратяване на правомощията й не ги е отчела по съответния начин – с документи, установяващи тяхното изразходване във връзка с дейността на търговското дружество, нито ги е върнала. Посочил е, че предявеният иск не е по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за връщане на полученото на отпаднало основание, първоинстанционният съд е определил неправилна правна квалификация, но поради това, че относимите към спора обстоятелства са разгледани и установени, първоинстанционният съд не е постановил недопустимо решение.
Съдебният състав е приел, че от момента на откриване на производство по несъстоятелност на „Екстрийм“ ЕООД правомощието на Общото събрание на ООД /респ. на едноличния собственик на капитала/ по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ да вземе решение дали да предяви иск срещу управителя за ангажиране на отговорността му към дружеството за причинени вреди преминава върху синдика, доколкото упражняването му е свързано с попълване на масата на несъстоятелността.
Въззивната инстанция е констатирала, че Т. П. К. е едноличен собственик на капитала и управител на „Екстрийм“ ЕООД от вписване на дружеството в Търговския регистър на 01.09.2008г. и с решение № 194/17.06.2016г. по т. дело № 246/2014г. на ОС Стара Загора са прекратени правомощията на органите на дружеството и длъжникът е лишен от правото да управлява, предвид откритото производство по несъстоятелност на „Екстрийм“ ЕООД с решение № 553 от 26.11.2014г. по т. дело № 246/2014г. на ОС Стара Загора. Въз основа на справката за движение по сметка № 1713399974008, открита на 23.04.2014г. в „Инвестбанк“ АД – Финансов център Стара Загора с титуляр „Екстрийм“ АД, и заключението на съдебно-икономическата експертиза съдебният състав е приел, че за периода от 08.05.2014г. до 30.07.2014г. ответницата по иска е изтеглила от сметката общо сума в размер 157 565,12 лв. с 26 броя отделни банкови операции, посочени по дата и размер.
За да направи извод за основателност на иска по чл. 145 ТЗ, въззивният съд е приел, че изтеглените от ответницата парични средства на дружеството са изразходвани неправомерно от неговия управител, поради което се дължи тяхното връщане при липса на твърдения и доказателства да са изразходвани във връзка с дейността на дружеството. Посочил е, че доводите, че управителят на търговското дружество, който е и едноличен собственик на капитала му, е собственик и на неговото имущество и паричните средства, са в противоречие със закона по следните съображения: търговското дружество е самостоятелен правен субект – юридическо лице и именно то притежава имуществото и паричните средства по сметките си; ответницата по иска е едноличен собственик на капитала на дружеството, което обаче не я превръща в собственик на неговото имущество и на паричните му средства. Изводът, че ответницата следва да бъде осъдена да заплати претендираната сума на дружеството – ищец е аргументиран и с признанието от ответницата /настоящ касатор/, че се е разпоредила с паричните средства от сметката на дружеството именно със съзнанието, че те са нейни лични и може да прави с тях каквото намери за добре, без да е необходимо да ги отчита и да представя доказателства за какво са изразходвани.
Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради неговата недопустимост е неоснователен. Постоянна е практиката на ВКС, че едно решение е недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, т. е. когато решението е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, когато съдът е бил десезиран, когато липсва положителна или е налице отрицателна процесуална предпоставка. Когато съдът се е произнесъл по непредявен иск, постановеният съдебен акт е недопустим, тъй като липсва положителна процесуална предпоставка, обуславяща надлежно упражнено право на иск, за която съдът е длъжен да следи служебно. В настоящия случай въззивният съд се е произнесъл по предявения иск, като е определил правната квалификация въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства и заявения петитум. С искането за връщане на претендираната сума на практика ищецът е поискал ответницата да бъде осъдена да му заплати сумата в размер 157 565,12 лв.
Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК е неоснователен. Постановеното решение на Апелативен съд Пловдив не е очевидно неправилно, тъй като същото не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem“ до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Като очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая, въззивното решение не попада в нито една от горепосочените хипотези, поради което същото не може да бъде допуснато до касационно обжалване и на това основание.
Предвид липсата на твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 2 ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на решението на Апелативен съд Пловдив. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника по касационната жалба не се присъждат, тъй като не е направено искане и не са представени доказателства, че такива са направени за касационното производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 102 от 20.03.2019г. по в. т. дело № 59/2019г. на Апелативен съд Пловдив, 1 търговски състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.