4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 237
гр. С., 22,04, 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдията Иво Димитров ч.т.д. № 236 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2, вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от П. Н. Б., в качеството й на политически секретар на ПБ на ЦК на П. п. „БРП (к.)“ и Е. Т. У., в качеството му на организационен секретар на ПБ на ЦК на П. п. „БРП (к.)“, против определение № 376, постановено на 16. 12. 2014 г. от тричленен състав на Върховния касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение по т.д. № 3646 по описа на съда за 2014 г., с което е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, молбата на частните жалбоподатели за отмяна на влязло в сила решение № 8 от 21. 01. 2014 г. по т.д. № 10 по описа за 2014 г. на ВКС, ТК, Първо т.о. В частната жалба се излагат твърдения за незаконосъобразност на обжалваното определение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Частната жалба, като подадена от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в законоустановения срок е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните събражения: Молбата, която е оставена без разглеждане с обжалваното пред настоящия състав определение на друг състав на ВКС е с предмет отмяна на влязло в сила, като необжалваемо решение на ВКС, с което е оставена без уважение жалба срещу първоинстанционно такова, постановено на 30. 07. 2013 г. по фирмено дело № 13833 по описа на Софийски градски съд, Фирмено отделение, Втори състав за 2000 г. С последното, постановено по реда на Глава петдесет и пета от ГПК (при приложимост и на общите правила за охранителните производства – Глава четиридесет и девета от ГПК), и по препращане от чл. 16 и сл. от Закона за политическите партии (ЗПП) е отказано вписване в Регистъра за политическите партии при СГС, на заявени със заявление вх. № 1604/10. 05. 2012 г. промени за П. п. „БРП (к.)“. Първоинстанционното решение и потвърждаващото го касационно такова, макар и при съобразяване със специалните разпоредби на ЗПП, но са постановени в рамките на регистърно производство, съставляващо вид охранително, а не спорно такова. В отлика от съдебните решения, постановени като крайни актове, завършващи спорните, искови производства и поради това – разрешаващи със сила на пресъдено нещо правен спор относно субективни граждански права, със защитата на които съдът е сезиран (срв. чл. 2, предл. първо от ГПК), охранителните производства, като такива образувани по молби не за защита, а за „съдействие“ на права (чл. 2, предл. второ, както и наименованието на чл. 531 от ГПК), не разрешават правен спор и не се ползват със сила на пресъдено нещо. Такъв извод се налага освен от изричната разпоредба на чл. 538, ал. 3 от ГПК, така също и от всепризнатият характер на охранителните производства, като такива, в рамките на които молителите, сезирайки съда с молба за съдебно съдействие на техни права, се домогват да получат като краен, завършващ охранителното производство акт само положително, изгодно за тях съдебно решение. При наличието на правен спор относно издаването на искания от молителя акт, такъв в рамките на самото охранително производство не се издава, преди разрешаването на съществуващия правен спор по исков ред, а евентуално издаденият такъв акт в противоречие с установеното със сила на пресъдено нещо в общия исков процес, задължително се отменя и/или изменя съответно (срв. чл. 536 и чл. 537, ал. 2 и ал. 3 от ГПК). Поради изложеното, доколкото охранителните производства са по принцип едностранни и безспорни, и в рамките на същите не се разрешава със сила на пресъдено нещо правен спор, то и постановените в тези производства, като завършващи ги съдебни актове решения, не подлежат на отмяна по реда на чл. 303 и сл. от ГПК. Процесуалноправният институт на отмяната на влезли в сила съдебни решения, както по отменения, така и по сега действащия ГПК е извънреден способ за защита срещу правните последици на незаконосъобразно съдебно решение, с което се създава положение на непререшаемост по същество на съдебния спор, основано на силата на пресъдено нещо като последица от влизането в сила на акта. Целта на така уредената правна уредба на отмяната е именно защитата, при наличие на съответните основания за това, срещу тази непререшаемост на спора по същество, при положение, че същият е решен неправилно от съда и това решение е влязло в сила, т.е. породило своите последици. В този смисъл съдебната практика, включително задължителна такава и в частност – т. 2 от ППВС № 2/29. 09. 1977 г. по гр.д. № 1/1977, Пленум на ВС, което следва да се счита приложимо и при действащия ГПК в сила от 01. 03. 2008 г., е постоянна и непротиворечива, а обжалваното определение е в пълно съответствие с нея.
При така изложеното частната жалба, с която настоящият състав е сезиран се явява неоснователна, а обжалваното определение на друг състав на ВКС – валидно, допустимо и правилно, поради което и същото следва да бъде потвърдено в неговата цялост, със законните последици.
Воден от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 376, постановено на 16. 12. 2014 г. от тричленен състав на Върховния касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение по т.д. № 3646 по описа на съда за 2014 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: