1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 237
С., 24.02.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи февруари двехиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия З. гр. дело № 1701/2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Д. И. Б. Е. [ЕГН] от[населено място], [улица], вх. Б, ет. 7, ап. 54 чрез процесуален представител адвокат Д. П. против въззивно решение на Старозагорски окръжен съд № 172/16.07.2010 г., постановено по гр. д. № 247/2010 г., с което е отменено частично решението на С. районен съд № 34/24.04.2009 г., постановено по гр. д. № 725/2008 г. в частта, с която ответникът П. Г. П. е осъден да заплати на Д. И. Б. сумата над 138.34 лв. от разлика между изплатеното обезщетение и направените разходи за причинени имуществени вреди за настъпило ПТП и е постановено друго решение, с което е отхвърлен иска в останалата част за разликата до размер на сумата 2 119.71 лв., в частта, с която е отменено допълнително решение на С. районен съд от 12.03.2010 г., постановено по гр. д. № 725/2008 г. за допълване на решение № 34/24.04.2009 г. и в частта, с която Д. И. Б. е осъдена да заплати на П. Г. П. сумата 119.38 лв. за разноски по делото съобразно отхвърлената част от иска и на Старозагорски окръжен съд сумата 50 лв. възнаграждение за вещо лице при първоинстанционното разглеждане на делото.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Поддържа се, че съдът се е произнесъл в противоречие със закона и константната съдебна практика по съществени материалноправни въпроси, а именно: при непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 ЗЗД и чл. 51 ЗЗД обезщетение за действителните вреди ли се дължи или за „разумни направени разходи”; кои са действителните вреди; как се обезщетяват; дължи ли се обезщетение в пълния размер на вредата; дължи ли физическото лице-причинител на вредата възстановяване на щетите в пълния и действителния им размер; приложима ли е Наредба № 24/8.03.2006 г. на Комисията за финансов надзор за задължителното застраховане и Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС при определяне размера на действително претърпените вреди по иск на увреденото лице срещу прекия причинител на вредите при съдебното им предявяване. Позовава се на Р. № 52/8.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г., ВКС, ТК, І т. о.; Р. № 222/16.02.2000 г. по гр. д. № 1299/99 г., ВКС, V г. о.; Р. № 2038/8.05.1980 г. по гр. д. № 659/80 г., ВКС, І г. о.
Поддържа, че съдът се е произнесъл в противоречие със закона и практиката на ВКС и по съществени процесуалноправни въпроси: за доказателствената сила на документите за извършени плащания /в случая приетите по делото фактури с касови бележки, неоспорени от ответника, установяващи действително извършени разходи за възстановяване на причинени щети/, както и следва ли съдът да се съобрази и възприеме заключение на вещо лице, ако то не съответства на поставената задача на изследване и изводите му се основават на предположения, а не на конкретни документи, нито на относими изследвания в съответната област; следва ли съдът да обсъжда всички приети безспорни и относими доказателства по делото при постановяване на решението. Позовава се на Р. № 422/2000 г. по гр. д. № 873/2008 г., ВКС, ІV г. о.; Р. № 81/2008 г. по гр. д. № 1559/2006 г., ВКС, V г. о.; Р. № 1072/1956 г., ВС; Р. № 2056/58 г., ВС, І г.о., копия от които са представени.
Поддържа, че точното решаване на подобни казуси е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
За ответника по касация П. Г. П. Е. [ЕГН],[населено място], чрез процесуален представител адвокат Е. П. е оспорена касационната жалба като недопустима до касационно обжалване по съображения, изложени с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока е по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост по чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира, че не са налице твърдяните от жалбоподателя основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол по следните съображения:
Въззивният съд е отхвърил иска за присъждане на пълния размер на претендираното от жалбоподателката обезщетение за имуществени вреди съобразно събраните по делото доказателства, въз основа на които е установил, че претендираната от жалбоподателката сума не съответства на действителните вреди. Съдът обосновано е възприел, че жалбоподателката е направила не възстановителен ремонт, а ремонт, значително подобряващ състоянието на автомобила й отпреди инцидента и че в този случай е неоснователна претенцията да й се заплатят направените разходи, надхвърлящи по размер необходимата за възстановяване на автомобила сума.
Основанието за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице.
Съгласно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г., постановено по гр. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е налице, когато в обжалваното въззивно решение правният въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; с тълкувателни решения на ОСГК на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ /обн., ДВ, бр. 59/22.07.1994 г./отм./; с тълкувателни решения на ОСГТК, на ОСГК, на ОСТК на ВКС, или решение, постановено от състав на ВКС по реда на чл. 290 ГПК.
В случая само първото от приложените към изложенията съдебни решения съставлява практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Формулираните с изложението материалноправни въпроси не съставляват правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като по тези въпроси въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, в т. ч. Р. № 52/8.07.2010 г., постановено по т. д. № 652/2009 г., ВКС, ТК, І т. о., по което съдебният състав на Търговска колегия на ВКС се е произнесъл по въпрос, касаещ определянето на размера на обезщетението по реда на чл. 226 от Кодекса за застраховането, какъвто въпрос е неотносим по настоящото дело.
С изложението са поставени най-общо процесуалноправни въпроси без да е обосновано с какво възприетото от съда е в противоречие с цитираната съдебна практика в аспект на формулираните въпроси.
Начинът, по който въззивният съд е приложил процесуалните правила не е в противоречие с посочените съдебни решения, повечето от които не съставляват съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е посочено само чрез възпроизвеждане текста на закона, но липсват аргументи за обосноваването му с оглед конкретното дело.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Старозагорски окръжен съд, ІІ граждански състав № 172/16.07.2010 г., постановено по гр. д. № 247/2010 г. по касационна жалба от Д. И. Б. Е. [ЕГН],[населено място], [улица], вх. Б, ет. 7, ап. 54 чрез процесуален представител адвокат Д. П.-АК-Ст. З..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: