1
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 237
София, 25.07.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто
гражданско отделение, в закрито заседание на осми юли, две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател : МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове : МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
гр. дело № 138/2016 г.
Постъпила е молба от 14.04.2016 г. на Д. Е. Д., [населено място], подадена от пълномощника и адвокат Р. Д., с искане да бъде изменено определение № 264 от 14.03.2016 г. по гр.д. № 138/2016 г., на ВКС, ІV г.о. като присъденото адвокатско възнаграждение за касационната инстанция от 1680 лв. бъде намалено до минимално определения размер по чл.36 от Закона за адвокатурата. Фактическата и правна сложност на делото не налагат присъждане на по-високо от минималното възнаграждение като освен това касационната жалба не е допусната до разглеждане в открито съдебно заседание.
Ответникът [фирма], [населено място], оспорва молбата.
Молбата на Д. Е. Д. е подадена в срока по чл.248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е частично основателна.
С посоченото по-горе определение не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №883 от 08.05.2015 г. по гр. дело №544/2015 г. на Варненския окръжен съд и молителката е осъдена да заплати на ответника по касационната жалба 1680 лв. деловодни разноски, представляващи изплатено адвокатско възнаграждение. Въззивният съд е потвърдил решение №5699 от 01.12.2014 г. по гр. дело №8047/2014 год. на Варненския районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от касатора срещу [фирма] иск за признаване за установено в отношенията между страните, че Д. Е. Д. не дължи на ответника сумата от 7 438.33 лв., представляваща корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за период от 01.03.2014 г. до 29.05.2014 год., за обект, находящ се в [населено място] – КК „Чайка-3“ № 470 по фактура № [ЕГН] от 31.05.2014 г., като неоснователен.
Съдът констатира, че ответникът по касационната жалба е направил деловодни разноски в размер на 1680 лв. Това адвокатско възнаграждение е за изготвяне на отговор по жалбата и защита в касационното производство. При минимален размер на адвокатското възнаграждение с оглед цената на иска от 701.92 лв. следва да се приеме, че изплатеното възнаграждение е прекомерно. Само по себе си обаче недопускането на касационното обжалване не е основание за намаляване на изплатеното адвокатско възнаграждение, защото последното е за пълна защита за касационното производство. С оглед обаче на действителната фактическата и правната сложност на делото при конкретния случай, трябва да се направи извод за несъответствие между размера на възнаграждението и проведената защита пред касационната инстанция в частта над 1000 лв. Това налага на основание чл.78, ал.5 ГПК присъждане на по-нисък размер деловодни разноски, а именно 1000 лв. Възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в останалата му част относно искането за намаляването му до минимално определения размер по чл.36 от Закона за адвокатурата е неоснователно.
Ето защо, съдът намира, че определението трябва да се измени в частта му за разноските като на [фирма], [населено място], се присъдят 1 000 лв. деловодни разноски вместо 1 680 лв.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯ определение № 264 от 14.03.2016 г. по гр.д. № 138/2016 г., на ВКС, ІV г.о. в частта му за разноските както следва:
ОСЪЖДА Д. Е. Д., [населено място], да заплати на [фирма], [населено място], 1 000 лв. деловодни разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.